Постинг
01.07.2014 15:57 -
Псевдонаука: Законът на привличането
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 1988 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2014 16:19
Прочетен: 1988 Коментари: 0 Гласове:
19
Последна промяна: 01.07.2014 16:19
Законът на привличането (ЗНП) е идея, застъпена в псевдонаучните ню ейдж среди, които смятат, че стига само да си помислим за нещо и "космосът" изведнъж ще ни го материализира. Тази идея добива особена популярност през 2006 г. с издаването на книгата "Тайната".
Застъпниците за ЗНП обикновено се стремят да прикрият налудничавата несъстоятелност на тази идея с характерна псевдонаучна терминология, взаимствана от квантовата физика. Мислите формират "енергийни полета", които "вибрират" с "честота", която привлича "енергията на сходството" от "космоса" - и всичко това някак си се случва заради квантовите вероятностни вълни и вълново-корпускулярната дуалност на кванта. Разбрахте ли нещо от това, което току-що избълвах? Е, няма значение. Важното е, че вашите вибрации са скъпоценнителесни течности... ъъъ, такова де, богатство, което трябва да пазите като живота си. С две думи, пазете си вибрациите, ей!
Макар и да съществуват няколко версии на ЗНП, по същината си те всички твърдят, че като се държим и мислим, все едно заветната ни цел вече е изпълнена, това някак си ще ни приближи към окончателното осъществяване на тази цел. Т.е. за да станем богати, трябва наистина много да вярваме, че вече сме богати. За да получим чисто нова хубава кола, трябва да живеем живота си с настройката, сякаш вече сме получили тази кола. Изработването на колажи и други хитроумни проекти като заместител на реални неща (за които и бездруго се налага да вярваме, че вече притежаваме), също много помага. Тази идея дори в известен смисъл е удобно самодоказваща се: всеки евентуален неуспех на метода може да се подмине с лека ръка и с обяснението, че "просто не сме си представили целта достатъчно добре" и "не сме повярвали истински".
История на идеята
През 1906 г. Уилям Уокър Аткинсън (1862 - 1932) озаглавява една своя ню ейдж книга "Мисловните вибрации, или Законът на Привличането в света на мислите". Книгата на МакЛелънд "Просперитет чрез силата на мисълта" е публикувана скоро след това - в нея се обобщават основите на този принцип, а именно: "ти си това, за което си мислиш, а не това, което си мислиш, че си". Самият израз "закон на привличането" се появява за пръв път в творбите на теософските автори Уилям Куан Джъдж (1915 г.) и Ани Безънт (1979 г.)
Фалшива меритокрация
ЗНП насажда една форма на фалшива меритокрация, тъй като хората се предполага да получават награда по свръхестествени причини. Истинската меритокрация изисква наградите да се получават възоснова на реална компетентност и действителни способности. А в предлаганата от ЗНП система човек получава това, което си е заслужил според измислените правила на една определена форма на шарлатания. В една меритократична система, наличността на награди почти винаги предполага, че по-малко компетентните хора никога (или много рядко) ще бъдат възнаградени. Това лишаване от награда е на практика форма на наказание - и тъкмо тук ЗНП се превръща по-скоро в зло, отколкото в добро.
Джон Стекхаус, професор по теология и култура към Риджънт Колидж, казва следното за "Тайната":
"Това, което прави "Тайната" толкова вредна е, че тя е една смесица от добро и зло - дотолкова, че доброто е наистина питателно, докато злото е наистина отровно".
Под "отровно" той разбира лекотата, с която последователите на ЗНП обясняват чуждото нещастие и несполука като форма на принципа "лошите неща се случват на лошите хора". Не е задължително ЗНП неизменно да налага страдание на онези, които са по-малко достойни, за да бъдат те игнорирани и оставяни на милостта на съдбата. Но той със сигурност много улеснява хвърлянето на цялата вина върху потърпевшия за събития, които иначе са извън неговия контрол. Това е тъкмо принципът на "обвиняване на жертвата".
Така например по тази логика излиза, че африканците гладуват, просто защото те не копнеят за храна достатъчно силно или защото им липсват необходимите умения, за да си я поискат от "космоса". От друга страна, ЗНП изглежда е склонен да възнаграждава с добра съдба хората, които по начало са имали късмета да се родят в богати общества (или във висшата класа) - нещо като "добра карма". Християнството понякога се използва по сходен начин, за да се припише човешкото страдание на някаква Божия прищявка, или за да се обясни как хората биват наказвани от съдбата за злодеянията си ("каквото повикало, такова се обадило") - макар и да липсва обяснение по каква причина новородени деца трябва да тънат в мизерия, след като с нищо все още не са прегрешили, а и са нямали достатъчно време (а и интелектуални възможности) да си помислят или пожелаят каквото и да било. Все пак в християнството има и практики, които застъпват принципа на милосърдието и благотворителността спрямо онеправданите и въобще не толкова късметлиите, макар и при определени условия.
Дайте на човек една риба и той ще се нахрани за един ден, гласи първата половина от известния либертариански принцип. Ако перифразираме нататък: дайте му обаче един мотивационен семинар по самоусъвършенстване на положителните мисли с цел получаване благословията на космическите кармични духове и ще го нахраниш до края на (иначе изумително краткия му) живот.
Вътрешни противоречия
В допълнение към останалите очевадни вродени недостатъци, ЗНП изобилства и с вътрешни противоречия. Най-очевидното е, че той не дава никаква яснота какво се предполага да стори Вселената, ако двама или повече души поискат взаимоизключващи се неща с всичката необходима интензивност на мисълта си. Това не би било чак такъв проблем, ако застъпниците за ЗНП не пропагандираха толкова яростно твърдението, че ЗНП е единственият основополагащ принцип на реалността, т.е. че всички физични закони са от второстепенно значение спрямо него.
Освен това версията, предлагана от "Тайната", твърди, че Вселената не се интересува от негативния аспект на отрицателните мисли. Например, ако постоянно си пожелаваме да НЕ попадаме в задръстване, то ние накрая задължително ще попаднем именно в задръстване, защото отрицанието на това събитие няма никакво значение от гледна точка на Вселената (която явно си има и собствена гледна точка). Този принцип може би произхожда от някои психологически изследвания, които сочат, че хора в състояние на понижена концентрация често се "изключват" за такива подробности като частицата "НЕ" в мислите си, като напълно забравят, че тя присъства там. Разбира се, това си е факт от човешката психология, т.е. той не би трябвало да има никакво въздействие върху физичната Вселена, освен ако самата Вселена не е в сънливо състояние и леко разсеяна. Или ако не поддържаме арогантната самозаблуда, че човекът е център на Вселената и тя цялата е изградена около него (в такъв случай би изглеждало доста странно, че нашият свят се намира в едно такова невзрачно и незначително кътче от една съвсем обикновена галактика, вместо на далеч по-"важно" място - но да не се отклоняваме от темата).
Все пак, почти всяко съждение може да бъде изразено както с положителни, така и с отрицателни понятия, а съществуват и много невербални мисли (които не могат да се формулират с думи). Ако Пешо прекарва времето си в съзнателни или подсъзнателни копнежи по вегетариански обяд, в края на краищата той ще си получи ли вегетарианския обяд... или може би ще получи свински ребърца, понеже "вегетариански" е просто още един начин да кажем "НЕ-включващ месо"? Ако му се прииска хамбургер, ще получи ли жива крава, защото "умрял" просто означава "НЕ-жив"? Или по-скоро ще си остане гладен, докато не изкара някой лев и не иде до близкия ресторант?
Струва си да отбележим, че този аспект на човешкия език отваря още една вратичка за измъкване, в случай, че ЗНП не сработи - освен разбира се извинението, че "повече хора са си мислели за обратното събитие", или "ама ти не си мислеше по подходящия начин", или "ти всъщност искаше да се случи това, което се случи - уж съзнателно изразеното ти желание бе просто израз на това".
Да желаеш нещо наистина силно
"Да желаеш нещо наистина силно" е "стратегия", за постигането на коя да е цел, както проповядват редица известни личности - от автори на книги за "самопомощ" до публични знаменитости, всички от които споделят едно общо нещо: те ВЕЧЕ са постигнали целите си. Тези хора обичат да говорят за собствения си къртовски труд, като казват, че:
1. Те са станали това, което са, защото много, ама наистина много силно са го желали.
2. Ти също можеш да постигнеш мечтите си, стига също много силно да си го пожелаеш.
Разбира се, успехът на никой от тези хора не бива приписван на външни фактори извън прекия им контрол, като например попечителство, ходатайстване, връзки, привилегировано положение, възникване на благоприятни стечения на обстоятелствата или просто чист късмет.
Има я и обратната страна на монетата, гореспоменатото "обвиняване на жертвата". Ако не сте постигнали така силно желания успех, то вината си е изцяло ваша - просто не сте го желаели достатъчно силно. Неуспехът ви няма нищо общо с лошите икономически и социални условия във вашето общество или с ниската вероятност нещо да се случи!
Съблазнителната сила на аргумента
Идеята, че да си пожелаеш нещо "много, много силно" е път към постигането на реален успех, наистина е много привлекателна за много хора, тъй като всеки може да си пожелае нещо, а и всеки би се изкушил да повярва, че мечтите му са уникално интензивни и съответно имат способността да се реализират по-често от тези на другите. За жалост, макар и да изобилства с "показания" на успели хора, прегърнали магията на "силното пожелаване", тези извадки са представителни само дотолкова, колкото да бъдат самоселектиращи се: т.е. предимно хора, които вече са опитали вкуса на успеха, имат достъп до подходяща платформа за пропагандиране на собствения си успех.
Макар и Бритни Спиърс несъмнено да се радва на определен успех, който би трябвало донякъде да се дължи и на силното й желание за успех, историята изобилства с безброй анонимни, никому неизвестни млади момичета от американския Юг, които също ужасно силно са желаели да станат известни поп певици - дори може би по-силно и от Бритни. Но по някаква причина са си останали само с многобройните разводи, проблемите с наркотиците и непристойните скандали. За разлика от тях, Бритни има и глас и външен вид (или поне някога имаше).
Добре, значи мит ли е всичко това?
Ако приемем, че да пожелаеш нещо "много силно" е мит, то пикантната жестокост в цялата работа започва да става повече от очевидна. Така ако един човек не успее да постигне това, което желае, той първо би обвинил себе си, вярвайки, че всичко е изцяло заради неспособността му да "желае силно". Нещо трябва да е сторил погрешно, но не е ясно точно какво. Обяснението, което непрекъснато чува е, че всъщност подсъзнателно не желае това, което си въобразява, че желае! От подобно смазващо прозрение следват две възможни последствия:
1. Да продължим да тънем в самозаблуда, посвоему уверени в убеждението, че ако безкрайно дълго желаем въпросното нещо много, много силно, то все някога ще се сбъдне.
2. Някак да намерим начин да искаме това нещо още по-силно отпреди, въпреки факта, че някакъв друг човек, който някак е успял да постигне така непостижимия за нас контрол над собствените си желания, по-скоро би ни препоръчал да се концентрираме върху по-постижими цели.
"Тайната"
Това е книга (и впоследствие филм), написана през 2006 г., и съдържаща интервюта и драматизации, които търсят обяснение и приложение на ню ейдж идеята за Закона на Привличането (ЗНП). Различни съпътстващи комерсиални продукти като книжки, памфлети и други също са били издавани покрай "Тайната". Тя първоначално е разпространена посредством онлайн кампания и е пропагандирана в популярното ток-шоу на Опра, след което постига световна известност. Оттогава пропагандаторите на филма не спират да ни уверяват, че хората могат да постигнат забележителни трансформации, които продължават да озадачават така наречените "учени". Което, преведено на екзотичния език на псевдонаучните шарлатани, означава, че хората трябва да трошат луди пари, време и усилия по безнадеждната и егоистична заблуда, че ако си пожелаят нещо много силно, то Вселената по някакъв магически начин ще им изпълни всяко желание и прищявка.
Авторката Ронда Бърн внимателно обяснява, че "нечистите мисли са причината за всяко човешко зло", че "единствената причина човек да няма достатъчно пари е, защото той блокира достъпа на парите до себе си чрез своите негативни мисли" и че "не можеш да "хванеш" нещо, освен ако не повярваш в мислите си, че можеш" - може би това е и причината бебетата пеленачета и невръстните деца, които не знаят що е болест, да са така универсално имунизирани към всякакви болести, нали?
Естествено, никак няма да ни навреди всяка сутрин да си повтаряме мислено, че каквито и болки, трудности и несгоди да понесем през жизнения си път, за всичко сме си виновни единствено и само ние и никой друг, нали така излиза? Изглежда просто по някаква причина не сме били в състояние да "настроим" вълните си към щастливите, жизнерадостни, положителни вибрации, които непрестанно трептят из Вселената. За всичко са отговорни нерадостните ни мисли. Ако все така не можем да се отървем от тях, то е защото не опитваме достатъчно упорито. Само да можехме да удвоим усилията си да бъдем щастливи, следващият път работата задължително трябва да сработи! Но ние все си оставаме едни такива лениви, постоянни неудачници и няма как да си оправим "вибрациите".
Научният консенсус
Консенсусът сред средите на рационалните хора е, че теории като "Тайната" и Закона на Привличането са толкова ефективни, колкото един климатик на Юпитер. Те продължават да не носят никакви реално измерими и разпознаваеми резултати, освен обичайния ефект на плацебото в най-добрия случай, а в най-лошия (и далеч по-често разпространен) - натрапчиво усещане за неудовлетвореност, раздразнение от всичко и в края на краищата - депресия.
Застъпниците за ЗНП обикновено се стремят да прикрият налудничавата несъстоятелност на тази идея с характерна псевдонаучна терминология, взаимствана от квантовата физика. Мислите формират "енергийни полета", които "вибрират" с "честота", която привлича "енергията на сходството" от "космоса" - и всичко това някак си се случва заради квантовите вероятностни вълни и вълново-корпускулярната дуалност на кванта. Разбрахте ли нещо от това, което току-що избълвах? Е, няма значение. Важното е, че вашите вибрации са скъпоценни
Макар и да съществуват няколко версии на ЗНП, по същината си те всички твърдят, че като се държим и мислим, все едно заветната ни цел вече е изпълнена, това някак си ще ни приближи към окончателното осъществяване на тази цел. Т.е. за да станем богати, трябва наистина много да вярваме, че вече сме богати. За да получим чисто нова хубава кола, трябва да живеем живота си с настройката, сякаш вече сме получили тази кола. Изработването на колажи и други хитроумни проекти като заместител на реални неща (за които и бездруго се налага да вярваме, че вече притежаваме), също много помага. Тази идея дори в известен смисъл е удобно самодоказваща се: всеки евентуален неуспех на метода може да се подмине с лека ръка и с обяснението, че "просто не сме си представили целта достатъчно добре" и "не сме повярвали истински".
История на идеята
През 1906 г. Уилям Уокър Аткинсън (1862 - 1932) озаглавява една своя ню ейдж книга "Мисловните вибрации, или Законът на Привличането в света на мислите". Книгата на МакЛелънд "Просперитет чрез силата на мисълта" е публикувана скоро след това - в нея се обобщават основите на този принцип, а именно: "ти си това, за което си мислиш, а не това, което си мислиш, че си". Самият израз "закон на привличането" се появява за пръв път в творбите на теософските автори Уилям Куан Джъдж (1915 г.) и Ани Безънт (1979 г.)
Фалшива меритокрация
ЗНП насажда една форма на фалшива меритокрация, тъй като хората се предполага да получават награда по свръхестествени причини. Истинската меритокрация изисква наградите да се получават възоснова на реална компетентност и действителни способности. А в предлаганата от ЗНП система човек получава това, което си е заслужил според измислените правила на една определена форма на шарлатания. В една меритократична система, наличността на награди почти винаги предполага, че по-малко компетентните хора никога (или много рядко) ще бъдат възнаградени. Това лишаване от награда е на практика форма на наказание - и тъкмо тук ЗНП се превръща по-скоро в зло, отколкото в добро.
Джон Стекхаус, професор по теология и култура към Риджънт Колидж, казва следното за "Тайната":
"Това, което прави "Тайната" толкова вредна е, че тя е една смесица от добро и зло - дотолкова, че доброто е наистина питателно, докато злото е наистина отровно".
Под "отровно" той разбира лекотата, с която последователите на ЗНП обясняват чуждото нещастие и несполука като форма на принципа "лошите неща се случват на лошите хора". Не е задължително ЗНП неизменно да налага страдание на онези, които са по-малко достойни, за да бъдат те игнорирани и оставяни на милостта на съдбата. Но той със сигурност много улеснява хвърлянето на цялата вина върху потърпевшия за събития, които иначе са извън неговия контрол. Това е тъкмо принципът на "обвиняване на жертвата".
Така например по тази логика излиза, че африканците гладуват, просто защото те не копнеят за храна достатъчно силно или защото им липсват необходимите умения, за да си я поискат от "космоса". От друга страна, ЗНП изглежда е склонен да възнаграждава с добра съдба хората, които по начало са имали късмета да се родят в богати общества (или във висшата класа) - нещо като "добра карма". Християнството понякога се използва по сходен начин, за да се припише човешкото страдание на някаква Божия прищявка, или за да се обясни как хората биват наказвани от съдбата за злодеянията си ("каквото повикало, такова се обадило") - макар и да липсва обяснение по каква причина новородени деца трябва да тънат в мизерия, след като с нищо все още не са прегрешили, а и са нямали достатъчно време (а и интелектуални възможности) да си помислят или пожелаят каквото и да било. Все пак в християнството има и практики, които застъпват принципа на милосърдието и благотворителността спрямо онеправданите и въобще не толкова късметлиите, макар и при определени условия.
Дайте на човек една риба и той ще се нахрани за един ден, гласи първата половина от известния либертариански принцип. Ако перифразираме нататък: дайте му обаче един мотивационен семинар по самоусъвършенстване на положителните мисли с цел получаване благословията на космическите кармични духове и ще го нахраниш до края на (иначе изумително краткия му) живот.
Вътрешни противоречия
В допълнение към останалите очевадни вродени недостатъци, ЗНП изобилства и с вътрешни противоречия. Най-очевидното е, че той не дава никаква яснота какво се предполага да стори Вселената, ако двама или повече души поискат взаимоизключващи се неща с всичката необходима интензивност на мисълта си. Това не би било чак такъв проблем, ако застъпниците за ЗНП не пропагандираха толкова яростно твърдението, че ЗНП е единственият основополагащ принцип на реалността, т.е. че всички физични закони са от второстепенно значение спрямо него.
Освен това версията, предлагана от "Тайната", твърди, че Вселената не се интересува от негативния аспект на отрицателните мисли. Например, ако постоянно си пожелаваме да НЕ попадаме в задръстване, то ние накрая задължително ще попаднем именно в задръстване, защото отрицанието на това събитие няма никакво значение от гледна точка на Вселената (която явно си има и собствена гледна точка). Този принцип може би произхожда от някои психологически изследвания, които сочат, че хора в състояние на понижена концентрация често се "изключват" за такива подробности като частицата "НЕ" в мислите си, като напълно забравят, че тя присъства там. Разбира се, това си е факт от човешката психология, т.е. той не би трябвало да има никакво въздействие върху физичната Вселена, освен ако самата Вселена не е в сънливо състояние и леко разсеяна. Или ако не поддържаме арогантната самозаблуда, че човекът е център на Вселената и тя цялата е изградена около него (в такъв случай би изглеждало доста странно, че нашият свят се намира в едно такова невзрачно и незначително кътче от една съвсем обикновена галактика, вместо на далеч по-"важно" място - но да не се отклоняваме от темата).
Все пак, почти всяко съждение може да бъде изразено както с положителни, така и с отрицателни понятия, а съществуват и много невербални мисли (които не могат да се формулират с думи). Ако Пешо прекарва времето си в съзнателни или подсъзнателни копнежи по вегетариански обяд, в края на краищата той ще си получи ли вегетарианския обяд... или може би ще получи свински ребърца, понеже "вегетариански" е просто още един начин да кажем "НЕ-включващ месо"? Ако му се прииска хамбургер, ще получи ли жива крава, защото "умрял" просто означава "НЕ-жив"? Или по-скоро ще си остане гладен, докато не изкара някой лев и не иде до близкия ресторант?
Струва си да отбележим, че този аспект на човешкия език отваря още една вратичка за измъкване, в случай, че ЗНП не сработи - освен разбира се извинението, че "повече хора са си мислели за обратното събитие", или "ама ти не си мислеше по подходящия начин", или "ти всъщност искаше да се случи това, което се случи - уж съзнателно изразеното ти желание бе просто израз на това".
Да желаеш нещо наистина силно
"Да желаеш нещо наистина силно" е "стратегия", за постигането на коя да е цел, както проповядват редица известни личности - от автори на книги за "самопомощ" до публични знаменитости, всички от които споделят едно общо нещо: те ВЕЧЕ са постигнали целите си. Тези хора обичат да говорят за собствения си къртовски труд, като казват, че:
1. Те са станали това, което са, защото много, ама наистина много силно са го желали.
2. Ти също можеш да постигнеш мечтите си, стига също много силно да си го пожелаеш.
Разбира се, успехът на никой от тези хора не бива приписван на външни фактори извън прекия им контрол, като например попечителство, ходатайстване, връзки, привилегировано положение, възникване на благоприятни стечения на обстоятелствата или просто чист късмет.
Има я и обратната страна на монетата, гореспоменатото "обвиняване на жертвата". Ако не сте постигнали така силно желания успех, то вината си е изцяло ваша - просто не сте го желаели достатъчно силно. Неуспехът ви няма нищо общо с лошите икономически и социални условия във вашето общество или с ниската вероятност нещо да се случи!
Съблазнителната сила на аргумента
Идеята, че да си пожелаеш нещо "много, много силно" е път към постигането на реален успех, наистина е много привлекателна за много хора, тъй като всеки може да си пожелае нещо, а и всеки би се изкушил да повярва, че мечтите му са уникално интензивни и съответно имат способността да се реализират по-често от тези на другите. За жалост, макар и да изобилства с "показания" на успели хора, прегърнали магията на "силното пожелаване", тези извадки са представителни само дотолкова, колкото да бъдат самоселектиращи се: т.е. предимно хора, които вече са опитали вкуса на успеха, имат достъп до подходяща платформа за пропагандиране на собствения си успех.
Макар и Бритни Спиърс несъмнено да се радва на определен успех, който би трябвало донякъде да се дължи и на силното й желание за успех, историята изобилства с безброй анонимни, никому неизвестни млади момичета от американския Юг, които също ужасно силно са желаели да станат известни поп певици - дори може би по-силно и от Бритни. Но по някаква причина са си останали само с многобройните разводи, проблемите с наркотиците и непристойните скандали. За разлика от тях, Бритни има и глас и външен вид (или поне някога имаше).
Добре, значи мит ли е всичко това?
Ако приемем, че да пожелаеш нещо "много силно" е мит, то пикантната жестокост в цялата работа започва да става повече от очевидна. Така ако един човек не успее да постигне това, което желае, той първо би обвинил себе си, вярвайки, че всичко е изцяло заради неспособността му да "желае силно". Нещо трябва да е сторил погрешно, но не е ясно точно какво. Обяснението, което непрекъснато чува е, че всъщност подсъзнателно не желае това, което си въобразява, че желае! От подобно смазващо прозрение следват две възможни последствия:
1. Да продължим да тънем в самозаблуда, посвоему уверени в убеждението, че ако безкрайно дълго желаем въпросното нещо много, много силно, то все някога ще се сбъдне.
2. Някак да намерим начин да искаме това нещо още по-силно отпреди, въпреки факта, че някакъв друг човек, който някак е успял да постигне така непостижимия за нас контрол над собствените си желания, по-скоро би ни препоръчал да се концентрираме върху по-постижими цели.
"Тайната"
Това е книга (и впоследствие филм), написана през 2006 г., и съдържаща интервюта и драматизации, които търсят обяснение и приложение на ню ейдж идеята за Закона на Привличането (ЗНП). Различни съпътстващи комерсиални продукти като книжки, памфлети и други също са били издавани покрай "Тайната". Тя първоначално е разпространена посредством онлайн кампания и е пропагандирана в популярното ток-шоу на Опра, след което постига световна известност. Оттогава пропагандаторите на филма не спират да ни уверяват, че хората могат да постигнат забележителни трансформации, които продължават да озадачават така наречените "учени". Което, преведено на екзотичния език на псевдонаучните шарлатани, означава, че хората трябва да трошат луди пари, време и усилия по безнадеждната и егоистична заблуда, че ако си пожелаят нещо много силно, то Вселената по някакъв магически начин ще им изпълни всяко желание и прищявка.
Авторката Ронда Бърн внимателно обяснява, че "нечистите мисли са причината за всяко човешко зло", че "единствената причина човек да няма достатъчно пари е, защото той блокира достъпа на парите до себе си чрез своите негативни мисли" и че "не можеш да "хванеш" нещо, освен ако не повярваш в мислите си, че можеш" - може би това е и причината бебетата пеленачета и невръстните деца, които не знаят що е болест, да са така универсално имунизирани към всякакви болести, нали?
Естествено, никак няма да ни навреди всяка сутрин да си повтаряме мислено, че каквито и болки, трудности и несгоди да понесем през жизнения си път, за всичко сме си виновни единствено и само ние и никой друг, нали така излиза? Изглежда просто по някаква причина не сме били в състояние да "настроим" вълните си към щастливите, жизнерадостни, положителни вибрации, които непрестанно трептят из Вселената. За всичко са отговорни нерадостните ни мисли. Ако все така не можем да се отървем от тях, то е защото не опитваме достатъчно упорито. Само да можехме да удвоим усилията си да бъдем щастливи, следващият път работата задължително трябва да сработи! Но ние все си оставаме едни такива лениви, постоянни неудачници и няма как да си оправим "вибрациите".
Научният консенсус
Консенсусът сред средите на рационалните хора е, че теории като "Тайната" и Закона на Привличането са толкова ефективни, колкото един климатик на Юпитер. Те продължават да не носят никакви реално измерими и разпознаваеми резултати, освен обичайния ефект на плацебото в най-добрия случай, а в най-лошия (и далеч по-често разпространен) - натрапчиво усещане за неудовлетвореност, раздразнение от всичко и в края на краищата - депресия.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
