Псевдоквантовата шарлатания представлява стремежът към търсене на оправдание за ред ирационални поверия чрез умишлено объркващо боравене с произволно подбрани термини от квантовата физика, за да звучи поверието "по научному". Купешки думички от сорта на "енергийно поле", "вероятностна вълна" и "вълново-частична дуалност" се използват с цел по магически начин да се "превърнат" мислите в действие и така пряко със силата на мисълта да се влияе на Вселената. Или най-малкото да се влияе върху възприятията на хората, които я населяват. Като резултат се получават такива нелепости като Законът на Привличането или "квантовото лечение". Някои знаменитости са превърнали квантовата шарлатания в свое поприще, като например небезизвестният Дийпак Чопра, който често представя мъгляво определени концепции от квантовата физика като доказателство за съществуването на Бог, както и като довод в полза на някои други видове магическо мислене.
Когато една идея изглежда твърде налудничава, за да бъде достоверна, нейният застъпник често прибягва към терминологията на квантовата физика в търсене на обяснение и постигане на по-високо ниво на приемливост сред публиката. Това е един вид видоизменена версия на тактиката "Бог на празнините в познанието", в случая използвана от застъпниците на разнородната ню ейдж философия (по същество тактика, която поставя свръхестествената и божествената намеса като крайно и единствено валидно обяснение на всяко явление, което науката все още не е обяснила).

Квантовата шарлатания е и опит за правене на пари на гърба на хорската доверчивост и най-вече за сметка на успешното развитие на иначе напълно валидни научни дисциплини като квантовата механика и теоретичната физика, като на вече доказани и утвърдени концепции в науката подобно на паразит се лепват всевъзможни шарлатански идеи. Това се съчетава със силно изкривяване и представяне по умишлено погрешен начин на научни концепции, използване на сложно звучащи фрази и други похвати, които имат за цел да създадат впечатление за чудната и удивителна сила на магията. Един бърз начин да се определи дали едно твърдение за квантовата физика въобще има някаква научна валидност или не, е да потърсим математическо потвръждение за него. Ако такова не бъде намерено, значи твърдението е пълен боклук, а изказващият го най-вероятно е шарлатанин (или най-малкото заблуден невежа).
Да го кажем по друг, по-типичен за въпросните индивиди начин: в общи линии застъпниците за квантовата шарлатания са повлияни от взаимодействието между невронната енергия и тяхното натурално бозонно поле, канализирано през чакрите им, в резултат на което на мястото на два мозъчни неврона се създават два полу-морона (идиота), които, след сложно парафизично съчетание, накрая формират един напълно завършен морон (т.е. идиот) с ядрен полуразпад 42 години и среднодневно излъчване на тъпоумни брътвежи в размер на 10 мегабайта текст из различните блогове, социални мрежи и Туитър акаунтове, които безспирно задръстват интернет-пространството.

История на явлението
Ню-ейдж увлечението по квантовата механика изглежда датира от 70-те на миналия век. Книги като "Тао на физиката" на Фритьоф Капра и "Танцуващият Ву Ли" и "Господари" от Гари Зукав са били посрещнати със скептицизъм от обществото на физиците, като писанията на Зукав са били обект на сравнително повече подигравки.
Всъщност Фритьоф Капра отначало е работил като професионален физик, докато Зукав на практика няма никаква подготовка в тази научна дисциплина. Тук-там в книгата на Капра има включвания от приятелски настроени физици като Виктор Мансфийлд, които харесват Капра и по някаква случайност са застъпници на будистката философия. Мнозина, които са изследвали работата на Капра, признават, че "взаимодействието" между квантовата физика и будисткия мистицизъм, което авторът се опитва да утвърди, е меко казано повърхностно и глуповато, а Питър Войт отбелязва, че книгата ползва доста изостанали за времето си и дори отдавна дискредитирани физични концепции. Все пак физикът Джон Грибин описва "Тао на физиката" като единствената пропаганда на квантов мистицизъм, която има поне бегли наченки на разбиране на основните принципи на квантовата физика, макар че физиката в книгата си остава обект на сериозна критика от експерти като Виктор Стенгер. В една своя обобщаваща рецензия на книгите на Капра и Зукав, физикът Джеръми Бърнстейн ги описва като "несериозни описания на квантовата физика".
Също така трябва да се отбележи, че източните религии не разполагат с единна обединяваща ги философия. Вместо това, всяка от тях има различни философски школи, които ние на "Запад" за удобство (или от интелектуален мързел) сме приели да слагаме под общия знаменател "източни религии" - което прави и самият Капра в книгите си. Може и да е вярно, че и квантовата физика, и източните религии най-общо разглеждат Вселената като "динамично, взаимосвързано единство", но би било голям скок на въображението да си вадим заключението, че това автоматически означава, че в детайлите си те са идентични.
Все пак и двете книги продължават да бъдат много популярни сред онези, които се нуждаят от някакво, каквото и да е, обяснение за своята шарлатания.
Вероятно някои от най-изявените застъпници на квантовата мистика наистина са в пълно неведение за същината на квантовата физика, като например Дийпак Чопра или авторите на "документалния" филм "Какво по дяволите..." Докато други може и донякъде да разбират квантовата физика, но все пак си вадят объркани и изсмукани между пръстите философски заключения от нея. Макар и кеймбриджкият математик Роджър Пенроуз през 1988 г. да е споделил Нобеловата награда за физика с колегата си Стивън Хокинг, последният горещо се противопоставя на опитите на Пенроуз да изфабрикува някакво обяснение за човешкото съзнание чрез средствата на квантовата физика (на същата позиция са знаменитият физик и атеист Виктор Стенгер и фолософът Даниел Денет). Все пак Пенроуз не си е позволил да прибягва до значителни изкривявания на съвременната физика, както днес правят Чопра и редица други отявлени шарлатани.
Квантовата шарлатания се използва от лъженаучни гурута по същия начин, както името на Никола Тесла се използва от всевъзможни псевдо-изобретатели и почитатели на конспирациите. Популярната култура, особено в "документалното" кино ("Тайната", "Какво по дяволите знаем?" и др.) също често се възползва от такива концепции. Някои от по-изкукуригалите нео-езически автори като Сребърния Гарвановълк (Дженин Трайър) правят същото.


Някои материали, които бегло докосват науката
Като "твърдолинейна" квантова шарлатания може да се определи онзи тип литература, която твърди, че квантовата физика потвърждава и доказва "старото познание", което древните мистици вече отдавна са открили. Сред тази литература има "изследвания" на пресечната точка между квантовата физика и религията, които едва ли не изказват грандиозни твърдения.
Квантовият физик Джон Полкингхорн например на стари години се трансформира в англикански свещеник и автор на редица книги, които се опитват да синтезират науката и свръхестествените твърдения на християнството. При все това, Полкингхорн основно използва стандартни логически аргументи като антропния принцип и твърдението на Исак Нютон, че законите на физиката налагат наличието на "законодател" и че Сътворението изисква наличието на Творец. Полкингхорн не прави абсолютни заключения за метафизичните последствия от квантовата физика, макар че точно това е неговата специалност.
Една книга с будистки уклон със заглавие "Квантът и лотусът" е написана от двама автори - астрофизик и будистки монах, Трин Жуан Туан и Матио Рикар. Тя намеква, че откритията на квантовата физика и будистките концепции за Вселената може и взаимно да се подкрепят и допълват. Но тази творба изказва доста по-неубедителни твърдения от гореспоменатите Капра и Зукав, а по няколко основни точки двамата автори дори признават, че не са успели да постигнат никакво съгласие. По ирония, виетнамският астрофизик Туан често прибягва до типично западни научни подходи, докато френският будистки монах Рикар далеч по-стриктно се придържа към класическия будистки канон.
Все пак сме длъжни да отбележим, че мнозина утвърдени квантови физици, включително Дейвид Бром, Ервин Шрьодингер и Волфганг Паули, неведнъж са отбелязвали сходствата между философията на източния мистицизъм и концепциите на квантовата физика. В книгата си "Какво е животът?", Шрьодингер пише, че от гледна точка на квантовата механика, светът е "монистичен", ако трябва да използваме терминологията на мистично-религиозната традиция: "Множествеността е само привидна. Това е и доктрината на Упанишадите. А и не само тяхната. Мистичното преживяване на единение с Бога често води до същото заключение".


Псевдонауки, претендиращи за "квантовост"
Причината за невероятния успех на квантовата шарлатания е почти мистичният, легендарен статут на квантовата механика в колективното съзнание на незапознатото мнозинство: почти никой не знае какво точно представлява тази наука, но това, което със сигурност се знае е, че тя е "сложна" наука с много "готини" неща в нея. За да получим дори основни познания по квантова физика, ще ни се наложи първо да имаме някаква представа за понятия като диференциал, интеграл, множествена променлива, комплекс, вектор, тензор, диференциално уравнение, линейна и абстрактна алгебра, класическа нютонова механика и електромагнетизъм. Подобни теми са далеч извън способностите (и желанието да се поеме толкова информация) на всеки, който не е прекарал поне три години в тяхното изучаване. И това, в комбинация с усилията на ред популяризатори на науката, които всячески се опитват да я направят достъпна до масите чрез метода на опростяване (и дори изпростяване), неминуемо води към възприемането на квантовата механика като събирателно за всички чудновати свойства на материята в миниатюрен мащаб. И всичко, което е необходимо, за да накараме нещо да изглежда, сякаш е действителна наука, е да избълваме поредица от мъгляви технологични термини, които поне бегло звучат "квантово".


Целият логически процес действа по следния начин:
1. Аз искам магията да съществува. 2. Аз не разбирам квантовата физика. 3. Следователно, квантовата физика означава, че магията съществува.
Такива концепции като "нелокалност" или "квантови вероятностни вълни" вече са се превърнали в нарицателни за нещо "странно". Практикуващите тези шарлатански и откровено глупави ню-ейдж идеи с успех се възползват от мистериозността във всичко това, за да пропагандират своите измами. Някои примери:
- Квантова билогична реакция. Префасониране на билогичната реакция (едно потвърдено явление) с цел да отговаря на такива многоуважавани ню-ейдж концепции като чакрите, акупунктурата, енергийните полета и др. Редица шарлатани се опитват да лекуват заболявания чрез нея, като междувременно продават скъпоструващи джаджи, дори софтуер.
- Квантово течение.

- Квантови пръчици. Продукт на фирмата Quantum Age Water, който дори може да превръща евтиното вино в отлежало Бордо почти моментално, само срещу скромните 89.95$.
- Квантова терапия. Очевидно, още по-ефикасен метод на лечение от лечението чрез молитва (но също толкова силно разчитащ на ефекта на плацебото), защото в него се говори за "квантове", което го прави много научен. Дийпак Чопра е сред най-известните застъпници на квантовата терапия.
- Shoo!Tag. Продукт срещу вредители. Според създателите му, той впряга природните енергетични принципи (каквото и да означава това) в комбинация с напреднала квантова софтуерна технология. С други думи, вие и вашите домашни любимци можете да използвате Силата, за да държите насекомите настрана. О, и също много, много квантове.
- QuantumMAN. А също и всички сродни уебсайтове, които пропагандират алтернативната медицина, умело примесена с квантово звучащ псевдонаучен жаргон. Всъщност това е вероятно един от най-налудничавите сайтове за алтернативна медицина в историята на Интернет. Създателите му стигнали дотам, че наели един евтин щанд на едно изложение за електроника и дори пратили текстово съобщение на Бил Гейтс, за да му рекламират своята "ваксина" срещу малария (той, разбира се, не ги удостоил с отговор).
Един лош навик на застъпниците на квантовата шарлатания е произволно да подхвърлят теории като тези на Исак Нютон - понеже, видите ли, неговите трудове изглежда опровергават квантовата теория! Всъщност уравненията на Нютон за движението на телата си работят достатъчно добре, когато се налага да предвидим траекторията на падащи ябълки, ритнати футболни топки, изстреляни гюллета, космически ракети, астероиди, планети или комети. В действителност компютрите на мисията Аполо са програмирани именно според тези уравнения, а не според принципите на квантовата физика, които са безполезни на такова макрониво.



Квантовата шарлатания и религията
Квантовият Исус...
Някои крайно религиозни фундаменталисти с особено гладко промити мозъци твърдят, че Исус бил проявявал качества, присъщи на елементарните частици:
- Идеята, че нещо може едновременно да бъде частица и вълна е странна и очевидно самопротиворечаща си. - Идеята, че Исус е едновременно божествено и човешко същество е странна и също противоречаща си. - Следователно, двете са взаимосвързани (един често използван риторичен трик).
Ragnarok, един блогър, който претендира да е католик, умело е впрегнал идеята за вълново-материалната дуалност като аналогия, с която обяснява двойнствената същност на Исус едновременно като човек и Бог:
"Ако си представим светлината едновременно като частица и вълна, тогава също има резон в това да разглеждаме Исус едновременно като човек и Бог. Само се замислете. Исус показва човешки черти, докато е в материалното си тяло: той яде, пие, спи, има емоции. От друга страна, той също има божествени качества като умението да съживява хора, да контролира метеорологичното време, да предвижда бъдещи събития и да изцелява. Подобно на светлината, Исус също притежава качествата на двойнствената Си същност. В известен смисъл, Той е истинската Божия частица".
Антъни Фейфар довежда тази идея до още по-необичайна крайност, като обявява Исус за "Квантово Поле" (с главни букви). В своя кратък трактат, той обяснява как Исус "квантира" себе си едновременно вътре и извън гробницата, както и в утробата на Мария. Явно той може да се дематериализира чрез "Кванта".
Тук е добре да отбележим, че никоя квантова единица не е напълно вълна или частица. По-скоро те са изцяло различен тип "нещо", което по някаква все още не напълно обяснена причина проявява качествата и на двете - подобно на начина, по който течностите проявяват едновременно някои качества на твърдите тела и на газовете (макар и квантовите частици да не са също толкова "междинни" между вълната и частицата). Ако разглеждаме Исус в тази светлина, резултатът най-малкото би бил една пълна ерес, подобна на "модализма" (или още наречен Сабелианизъм), където Светата Троица представлява една личност с три различни "аспекта" или "маски", а не "едновременно една и три личности", както е според канона.
...И къде без квантовия Креационизъм!
Дезмънд Пол Алън изповядва един особен вид квантова шарлатания, която той смесва с Креационизма и така в края на краищата се получава една невъобразима словесна салата.


Истинската наука
Ако искате да прочетете една наистина увлекателна, забавна и образователна книга за квантовата физика, която да разберете, независимо колко гънки на мозъка имате, може би ще ви допадне "Как да преподаваме квантова физика на кучето си" от научния блогър Чад Орзел. Във всеки случай тя е много по-полезна от всякакви глупотевини, които Дийпак Чопра някога би успял да напише.
За един достъпен и разбираем научен обзор по въпроса, може да проверите тази статия на New Scientist.

Начи такава била работата, а! То за това този шибан квантов дъжд продължава да вали. Ако не престане ще вземе да прецака квантесенцията на астмата през есента.

Представяш ли си каква трагедия би било това за Кришна и кака му Киселата Вишна!

Има и квантов растеж, квантово мислене, квантова епоха...

Иска ми се тези хора да бяха чели повече Кант, ама не би- дай им само кванти, кванти...

http://scienceblogs.com/principles/2014/09/02/how-to-teach-physics-to-your-dog-now-with-more-quantum/

http://dogphysics.com/book_info.html