Всички си спомняме случая, когато папа Франциск пусна няколко бели гълъба от балкона на Ватикана като символ на мира (конкретният повод беше молитвата му за мир в Украйна). Тогава публиката беше шокирана, когато един гарван и една чайка нападнаха два от гълъбите. Мнозина изтълкуваха този инцидент като лошо знамение. Всъщност действителността е доста по-прозаична. Проблемът е, че въпросните гълъби бяха неестествено бели за вида си, тъй като са продукт на грижлива селекция.     Разбира се, този факт така или иначе не би направил особено впечатление на онези, които отдавна вече са затворили съзнанието си за всякакви естествени обяснения за иначе според тях свръхестествени събития. Все пак, иронията в цялата случка няма как да бъде подмината: когато папа Франциск, придружен от две деца, пусна двата бели "гълъби на мира" от балкона на Апостолическия дворец във Ватикана, не мина и минута и горките птичета бяха нападнати. Пред погледите на ужасеното множество на площада се разхвърча перушина.   Естествено, реакциите не закъсняха. В интернет пространството се изляха хиляди съобщения и постинги в Туитър, Фейсбук и другите социални мрежи. Сред най-често споменаваните думи бяха "демонични", "знамение" и "Апокалипсис". Както и неминуемите препратки към играта Angry Birds. Всъщност какво се случи в онзи слънчев ден на площада?     Защо гарванът и чайката нападнаха гълъбите? Защото гълъбите бяха ярко бели, ето защо. Из площадите и улиците на Рим живеят хиляди гълъби, както е и в повечето други градове. Цветът им варира от сивкав до кафеникав до петнисто-черен, както и всички цветове между тях. В Рим живеят и много други птичи видове, нито един от които не се отличава с чисто бяло оперение. Така че ако си една поначало агресивна, териториална птица (каквито са гарваните и чайките), кое е първото нещо, което би привлякло вниманието ти? Естествено, някоя чисто бяла птица, която прехвърча пред набелязаната ти територия. Кое същество би те подразнило и би предизвикало агресията ти? Чисто бялата птица, кое друго. Има си основателна причина птиците албиноси (както и други животни, които са родени с липсваща пигментация) поначало да не доживяват до старост в дивия свят: те биват лесно забелязани, не могат да се укрият, а хищниците първо тях нарочват за лов.   А какво всъщност представляват тези "гълъби на мира"? Както знаем, гълъбът от дълбока древност е възприеман за символ на мира - още от библейската история за Ноевия ковчег, според която Ной изпратил един гълъб да провери дали наблизо има суша и птичето се върнало с маслинова клонка в човката (тази изключително неправдоподобна история вече сме я разглеждали в подробности тук и тук). Християнството е особено дълбоко обсебено от тази религиозна икона, гълъбът. Светият дух например е обикновено символизиран от белия гълъб.   Миролюбиви ли са всъщност гълъбите? Не особено. Разбира се, те не са хищни птици; имат слаби крака и малки клюнове и не обичат да се бъркат в живота на другите. Щъкат си наоколо, ровят за семена, ядат огризките, които им подхвърлят туристите, както и хапват по някоя и друга буболечка. Но за всеки, който ги е наблюдавал е ясно, че в действителност те са също толкова склонни да се бият помежду си (и с други видове) за територия - пърхат пера, хвърчи перушина и т.н.   А тези конкретно гълъби защо бяха толкова бели? Защото за човеците бялото символизира мира, чистотата и спокойствието, а също и ред други красиви и хубави неща. Но в цялата тази работа има един проблем: в природата не съществуват напълно бели гълъби, поне не и ако разчитахме на естествения подбор. Онези, които са чисто бели (и които обичаме да пускаме в небето като символ на мира или по повод различни сватби, тържества и т.н.) са резултат от стотици години питомен живот и стотици поколения изкуствена селекция. Белите гълъби никога не са познавали дивия живот, винаги са живели в плен сред хората.     Що се отнася до птиците, които нападнаха гълъбите на папата, едната беше качулат гарван, а другата - жълтокрака чайка. И двете са сред най-разпространените птичи видове в Европа. Първият е сроден с американския гарван, а вторият - с херинговата чайка, която е до болка позната на европейците от плажове, пристанища и сметища. И двата вида са всеядни, т.е. могат да се изхранват с всичко - от мазни пържени картофки, пръснати по тротоара на някое заведение за бързо хранене, до яйца, откраднати от гнездата на други прици, или пък котешка мърша, която от дни събира мухите край шосето. И двата вида са добре пригодени за живот сред хората в гъстонаселени места като Рим.     Е, значи този инцидент беше ли или не беше знак за наближаващия Апокалипсис? Оставям на всеки сам да реши за себе си. Но ако трябваше да се обзаложа дали нападението на две хищни птици над две неестествено ярки и забележими питомни птици насред площад, гъсто населен с птици от всякакви видове, е било знамение за края на света или нещо, което и бездруго често се случва сред птичето царство, по-вероятно бих заложил на второто.   Доста по-правдоподобната хипотеза е, че две млади птици в разцвета на силите си от два поначало агресивни и териториални вида са пазели съответната си територия от натрапници, които за тях са представлявали заплаха и които според тях са застрашавали монопола им над огризките и остатъците от закуски, които милионите туристи редовно подхвърлят из огромния площад във Ватикана. Същевременно, предубеденият начин, по който хиляди и милиони хора по света побързаха да изтълкуват една толкова тривиална и естествена случка, е наистина много любопитен, ако не и тревожен от гледна точка на способността на наглед съвременния и модерен човек да разсъждава трезво.
      В цялата история обаче има и един друг аспект, който според мен не бива да бъде пренебрегван. Става въпрос за нехуманния и направо жесток акт на пускане на напълно домашни, непригодни за живот сред дивия свят птици, на свобода в една среда, където те нямат почти никакъв шанс да оцелеят. Както вече споменах, белите гълъби са резултат от многовековно опитомяване - те са отгледани в плен, отдавна са загубили всякакви инстинкти, присъщи на дивите им събратя, и не могат да се съревновават с останалите гълъби в една силно конкурентна среда - да не говорим пък да оцеляват сред толкова много съперници и врагове. Пускането им така явно насред площад с толкова много и разнообразни птици ги излага на особено много рискове. Те не знаят как да избягат от хищниците и как да се крият от неприятелите (още повече, че са ярко бели и лесно забележими), а дори другите представители на собствения им вид биха ги изгонили от своята територия и биха ги обрекли на гладна смърт (ако първо не бъдат разкъсани).   Питомните птици от вида Кралски гълъб съвсем целенасочено са били отглеждани за месо и са били продавани на пазарите за птиче месо още преди да достигнат възраст 4 седмици. Тези птици не умеят да летят добре, тъй като са отглеждани с цел постигане на максимално тегло (заради месото си). Също така са селектирани да бъдат изцяло бели, понеже консуматорите са предпочитали розово птиче месо. В общи линии, тези гълъби са напълно неспособни да оцеляват в диви или полудиви условия.   Това обаче не пречи на заблудени и неинформирани хора с иначе добри намерения да продължават да купуват Кралски гълъби, за да ги пускат после на свобода из парковете, по сватби и детски партита или при политически и обществени (включително религиозни) мероприятия. Средната продължителност на живота на една такава птица, пусната на свобода, се измерва в дни, ако не и броени часове. Те бързо стават лесна плячка за ястреби, чайки, гарвани, бухали, котки, кучета, лисици и дори жестоки хора. Макар и малцина сред тях да оцеляват, след като бъдат пуснати, в някои държави приютите за животни гъмжат от питомни гълъби, които иначе не биха оцелели задълго навън.   Накратко, това са изцяло питомни птици, отглеждани и селектирани за живот в плен. Те са живи същества, а не някакви играчки или отпадъчен материал, от който лесно можем да се отървем и да забравим, веднъж щом е изпълнил символичното си предназначение да ни накара за минутка да се почувстваме малко по-възвишени, духовни и омиротворени, отколкото в действителност сме. И отговорността за запазването им пада върху техния стопанин и (по пътя на изкуствената селекция) създател: човека. Защото Господ явно е зает с други, далеч по-важни неща. Като например поразяване на най-нахалните сред неверниците; въздаване на късмет при тегленето на тотото на онзи, що се е молил най-усърдно; зачеркване от списъка на грешниците на онези, които надлежно са си платили лептата в местната църква; и разбира се - редовното обновяване на списъка с онези, които ще горят във вечния Ад и другите, които ще бъдат "спасени" при обещаното Второ пришествие.

Абе образ, да не би, случайно, за първи път да се пускат бели гълъби на площад "Св. Петър"?

Е, и какво, бе образ? Този път не им излезе късмета - това предвещава ли края на света или не?

Аман от тъпоумни фанатици.

Птиците са си... "контактували"!?

Не четеш. Никъде не споменавам някой да е "умрял от глад". Нападението е по две причини: неестественият цвят на гълъбите и пазенето на територия от другите птици.

Иначе е много вярно това защо ги канонизират - Франциск се надява един ден и той да бъде обявен за "светец". Дали ще спази изискването да извърши "чудеса" е един друг въпрос ;)

Ей образ, и тези случаи на нападение на гарвани над гълъби ли са знамения?

https://www.youtube.com/watch?v=SmEBUUdKIh0
https://www.youtube.com/watch?v=kztU3NWz5tE
https://www.youtube.com/watch?v=LGU3fOXEwy0

А за тези нападения на чайки над гълъби? Те с какво са по-неспециални?

https://www.youtube.com/watch?v=9sDQhNWuJnY
https://www.youtube.com/watch?v=JOVRXEjFh-U
https://www.youtube.com/watch?v=bpZT_MnSz5k

А, ясно. Тях просто не ги дават по телевизията. Щото не ги е пуснал папата, нали?

Да бе, неестествен цвят. Ако се вземе предвид библията, то бели гълъби са съществували още преди 2000 години. Минимум.А до колкото зная, на площад "Св.Петра" бъка от ресторанти, кафенета и закусвални които си пълнят кофите с всевъзможни остатъци от храна.Та сигур за това си пазят територията, гаргите и чавките.
И се повтарям, не за първи път се пускат гълъби на площада, но за първи път има такова дръзко нападение.
И не зная от къде ти роди болният мозък, че това вещае краят на света.

Твърдението е родено не от моя мозък, а от този на хиляди вярващи. Ти новини не четеш ли? Защо аз трябва да ти върша цялата домашна работа?

Библията не може да служи и никога не е служила за биологично свидетелство и за съставяне история на животинските видове.

Пробвай пак, но този път се постарай малко повече.

Явно Уйкипедията не дава отговор на малко по-сложни въпроси. Споменах библията защото в този си вид е сътворена на Никейският събор. Ще оставя на теб да разбереш кога е проведен. Та на този събор са определени настоящите 4 евангелия за актуални и истинни, а останалите, над 30, вкл. на 12-те ученика на Исса, са определени за недействителни. И като се вземе предвид, че повечето от писанията за Йейшуа са сътворени през първата половина на 1 век от н.е. и се споменава бял гълъб, то можеш да предположиш минимума от време в което са съществували бели гълъби. Щото древните писачи нивга не биха описали нещо гдето не е съществувало. А ко се вземе в предвид, че историята на Христос е точен копи-пейст на историята на Нимрод и по-късно Озирис, то временцето отива далеч назад.
Относно вярванията на хиляди вярващи. Тиова определено си е техен проблем. А като се знае, че огромна част от тези вярващи които вярват на това знамение по този начин са католици, а основател на католицизма е Петър ( не особенно умен, а всъщност най-слабият ученик на Ристос), то ситейшъна е повече от комичен. Случката с гълъбите може да се приеме за знамение предвещаващо краят на католицизма, което си е тотален свършек на техният свят.
А при по-внимателен и многопластов прочит на библията ще забележиш доста интересни неща от които ще останеш доста потресен. Но за целта трябва да свалиш наочниците.

Да, признавам, при един прочит на Библията оставам потресен от доста неща - при това не в най-добрия смисъл на понятието "потресен". Най-вече съм изумен как е възможно толкова много хора да се кланят на един толкова жесток, себичен и отмъстителен бог, но това е една друга тема.

Какво значение има кога е проведен Никейският събор за тукашната тема?

В някакво писание се "споменава" бял гълъб - и това идва да ни покаже какво за гълъбите? Не споменах ли няколко пъти за екземпляри албиноси сред животинските видове? И за тяхната обичайна съдба? Или предпочиташ да четеш избирателно?

> Щото древните писачи нивга не биха описали нещо гдето не е съществувало

O, reeeeeally??? Най-голямата смешка, която бях чувал от доста време насам.

Един религиозен фанатик е последният човек, който следва да ми говори за наочници. Ясно, образ?

Това за олигофрена от билията имаш голямо право, но пак повтарям - многопластов прочит. Което ще рече, че има далеч по-интересни нещица.
А за гълъбите, ша ма прощаваш - там разцветки и видове, дал господ. Даже и в диво състояние , гдето белите не са изключение. Тук вече не можем да говорим за албиноси.Та в този смисъл казах, че писачите не биха го споменали ако го нямаше на яве.

Окей де. Яркобели екземпляри се забелязват отдалеч и стават лесна плячка - факт. Останалото е ала-бала.

Факт неоспорим при определени обстоятелства. Но в конкретният случай се явява прецедент, а не правило, защото не за пръв пъте се пускат бели гълъби на въпросният площад.

Все някога трябва да има първи път, нали? Ако редовно се возиш на влак и всичко е наред, но един ден влакът се повреди - това знак ли е, че влаковете са фатални за теб и повече никога не трябва да се возиш на влак?

Влаковете понякога се повреждат - факт. Гълъбите често биват нападани от други птици (особено ако изглеждат по-необичайно) - пак факт. А лековерните хора винаги ще са склонни да приписват свръхестествени обяснения на иначе тривиални събития. Това е в крайна сметка изводът от цялата тая история. Оттам нататък всичко останало е дребнаво ровене за детайли, сякаш то е в състояние да промени основната идея.