Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2014 16:18 - Псевдонаука: Водотърсачество
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 5255 Коментари: 3 Гласове:
21

Последна промяна: 25.02.2014 17:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
Що е то?

Търсенето на вода с багети е дейност, извършвана от така наречените "водотърсачи". Често се използват прави или разклонени пръчки или антени, с чиято помощ се търси подземна вода, а в някои разновидности на тази дейност - и скрити ценни метали, закопани съкровища, древни руини, петролни залежи, заровени трупове на покойници, топки за голф и т.н.
Най-познатата на обществеността форма на търсачество е водотърсачеството (наричано още с претенциозното название "рабдоманция"), при което практикуващият държи в ръце Y-образна клонка (или две L-образни пръчки), разхождайки се наоколо, докато усети придърпване в основата на клонката или неволно кръстосване на двете пръчки - при който момент се счита, че е открил присъствието на подпочвена вода. Понякога се използва махало, което се залюлява върху карта - когато то се завърти (или спре да се люлее) над определена точка от картата, се счита, че имаме резултат.
image
Част от забележителната трайност и упоритост на вярата в търсачеството се дължи на нашумелите напоследък ню-ейдж вярвания в паранормалното. Според невъобразимо огромната литература, посветена на тези практики, търсачеството има богата и успешна история през вековете.
Така например в книгата си "Предсказване на бъдещето: от астрологията до зооманцията", Ева Шоу пише: "През 1556 г., в De Re Metallica, една книга за металургия и минно дело, написана от Агрикола, се обсъжда търсачеството като метод за откриване на богати минерални ресурси". Това позоваване на De Re Metallica е широко използван довод от страна на различни търсачи в полза на валидността на техния метод, макар че тук веднага се открояват два проблема.
Първият е, че този аргумент е един доста прозрачен пример за логически трик, известен като "позоваване на традицията" (т.е. "нещо би трябвало да работи, понеже хората знаят, че от векове е работило"). Просто защото дадена практика е просъществувала в продължение на столетия, това не я прави валидна. Така например в продължение на 2000 години лечителите са практикували кръвопускане, като са вярвали, че така "балансират" иначе несъществуващите "телесни субстанции", с което уж са възстановявали здравето на болни пациенти (а в действителност в много от случаите и в зависимост от конкретното заболяване, прилагането на метода ги е довършвало).
Освен това, изглежда поддръжниците на търсачеството дори не са се запознали със съдържанието на въпросната книга, тъй като един неин прочит показва, че самият Агрикола не е бил кой знае колко впечатлен от практиката да се търсят ценни метали посредством размахването на вейка. Всъщност неговите заключения са тъкмо противоположни на твърдението на търсачите. Вместо да подкрепя тази практика, Агрикола отбелязва:
"Не бива да се подвеждаме по историята за магическата клонка, защото всеки човек, вещ и обучен да разчита знаците на природата, ще разбере, че една разклонена клечка няма да му е от никаква полза. Защото и бездруго има достатъчно естествени белези за присъствието на рудни жилки, които запознатият и сам може да забележи без помощта на някакви клечки". (Zusne and Jones 1989: 106)
При все този мъдър съвет, търсачите продължават да обикалят баири и полянки и да твърдят, че притежават специални способности и че могат да откриват различни източници на енергия, лъчи, радиация, вибрации и тем подобни.
image
Ако търсенето с багети доказано действаше, то тогава за неговите застъпници не би трябвало да представлява голяма трудност да представят универсално, разбираемо и лесно проверуемо определение за принципите, на които то се основава. Дори един бегъл прочит на съответната литература обаче показва сериозни разминавания и необясним разнобой по въпроса какъв точно механизъм се предполага да кара метода да действа. Предлаганите механизми са толкова многообразни, колкото навярно са на брой и самите търсачи. Някои споменават за психични енергии, които се излъчват от конкретния търсен обект и които търсачът "засича", благодарение на изключителните си парапсихични възможности. Други пък вярват, че призраците на мъртвите, или мистериозните духове на майката-Земя ги насочват към конкретната цел.
Тъй като търсенето на вода не се основава на никакви научни или емпирични закони или природни сили, от научна гледна точка то се счита за вид гадаене и е типичен пример за псевдонаучно суеверие. Основната идея е, че (водо)търсачът използва предполагаеми свои "специални умения", които имат окултен или свръхестествен характер.
Някои водотърсачи търсят по карта и използват махало, за да установят разположението на водни запаси или петрол, минерали, трупове и т.н. Все пак, първоначалният прототип на водотърсача си остава човек, стиснал две пръчки в ръце - този типичен образ датира от Средновековието. Принципът е следният: когато се "натъкне" на вода, клечките се накланят надолу (някои търсачи използват две клечки, които пък се кръстосват, когато търсачът се озове над воден запас).
image

През вековете са предлагани различни теории за това каква точно сила движи клечките (доста от тях - показващи любопитно съответствие с най-нашумелите научни достижения за съответното време): било то електромагнетизмът, или някаква друга недоловима геологична сила, или по-свръхестествени явления като специалните екстрасензорни способности на практикуващия и други подобни паранормални фактори. Повечето изследователи на това явление приписват първото систематизирано обяснение на Уилям Карпентър (1852 г). Според него, клечката (или клечките) се движи благодарение на инстинкта на практикуващия, който Карпентър определя като "идеомоторно действие".
В своята книга "Енциклопедия на твърденията, измамите, фалшификациите на окултното и свръхестественото", известният скептик Джеймс Ранди (когото сме споменавали и по-рано) отбелязва, че самите търсачи не са в състояние да постигнат съгласие по въпроса за основните положения в собствената си професия:
"Някои инструкции учат начинаещите никога да не пробват да търсят вода с гумени обувки, докато други настояват, че гумата помага неимоверно за усилване на резултата. Някои практикуващи казват, че когато двете клечки се кръстосат, това недвусмислено означава, че са открили вода; други обаче казват, че водата би трябвало да накара клечките да се раздалечат на 180 градуса".
image
Макар и мнозина водотърсачи да се кълнат, че методът им е безотказен, всеки научен тест, на който са били подлагани при контролирани условия, не е довел до задоволителни резултати, които да се различават особено от статистическата вероятност при чистото налучкване. Всъщност никак не е учудващо, че често се открива вода, особено на терени, където геологията позволява съществуването на богат подпочвен воден хоризонт, където, ако копаеш достатъчно надълбоко, рано или късно ще достигнеш вода. Ако добавим и някои основни познания по хидрология и геология, с които мнозина от търсачите предвидливо са се снабдили в процеса на своето "развитие", резултатите не са учудващи. В момента, в който обаче тестът стане съвсем конкретен и статистиката влезе в употреба, цялата мистерия веднага се срива под тежестта на собствената си логическа несъстоятелност (някои примери ще разгледаме по-долу).
Още по-интересно става, когато вълшебните паранормални пръчици биват използвани за търсене на липсващи предмети (дори и хора). Ако дори един такъв практикуващ можеше недвусмислено да демонстрира задоволително ниво на успеваемост на своя метод, той досега щеше да се е превърнал в световна знаменитост, поради факта, че подобна техника за откриване на важни предмети, хора и субстанции, би била от огромна полза за цялото човечество.
image
Работи ли водотърсачеството?
Някои хора не се интересуват толкова от това какво кара пръчките да работят, колкото от това те просто да работят. И разбира се мнозина вярват и ще продължат да вярват, че методът е безотказен, независимо от всякакви доказателства в обратното, които им бъдат представени. Както ред други форми на гадаене и врачуване, водотърсачеството съществува от хилядолетия. В Америка и Европа има големи общества и асоциации на практикуващите това "изкуство". Неизбежно се намират и учени с претенцията, че са намерили доказателство, че методът действително работи. "Има нещо в цялата работа, значи трябва да работи" - това пък е често използван от лаиците аргумент.
Все пак, въпреки ограничения интерес от страна на научната общност, методът е бил тестван в различни случаи. Като начало, проблемът е, че е трудно да се определи единен критерий, по който той да може да бъде универсално сравняван (Zusne and Jones 1989: 108). Така например през 1949 г., един експеримент е бил проведен в щата Мейн от Американското Общество по Физични Изследвания. В резултат, 27 водотърсачи "...Претърпели пълен провал в опитите си да определят дълбочината или количеството вода, намиращо се под почвата на една ливада, лишена от всякакви видими признаци за присъствие на вода, докато един геолог и един инженер с успех преценили дълбочината, при която се намирала водата на 16 точки от същото поле". (Zusne and Jones 1989) Други подобни контролирани тестове също са произвели резултати, които изцяло попадат в зоната на статистическата случайност: [Vogt and Hyman: 1967; R. A. Foulkes (1971) "Dowsing experiments," Nature, 229, pp.163-168); M. Martin (1983-1984). "A new controlled dowsing experiment." Skeptical Inquirer. 8(2), 138-140; J. Randi(1979). "A controlled test of dowsing abilities." Skeptical Inquirer. 4(1). 16-20; and D. Smith (1982). "Two tests of divining in Australia." Skeptical Inquirer. 4(4). 34-37.]
image
Всъщност за основно "свидетелство" за ефикасността на метода служат показанията и твърденията на самите водотърсачи, т.е. получава се циклична логика. Техният довод е прост: "търсачите много пъти накрая са откривали това, което са търсели". Какви повече доказателства ни трябват? Фактът, че тази последователност на "търсене и откриване" на нещо се получава многократно, води търсачите и техните застъпници до наглед логичното извеждане на причинно-следствена връзка между търсенето и намирането на вода, петрол, минерали, голф топчета и т.н.
Подобна измамна логика е известна като "пост-хок" аргумент и е широко разпространено основание за безрезервно вярване в различни паранормални сили. Но това по никакъв начин не я прави по-малко НЕнаучна. Научният метод изисква постоянна бдителност срещу самозаблуди и избягване на упованието в "шестото чувство" там, където щателната и прецизна емпирична проверка на иначе чисто теоретични и хипотетични твърдения би следвало да играе водещата роля. Всяко едно досегашно изследване на явлението водотърсачество, проведено при контролирани научни условия, е показвало недвусмислено, че търсачите не разчитат на нищо повече от чист късмет при прилагането на своя метод.
Повечето търсачи не считат за важно да подлагат собствените си умения на съмнение и скептична проверка, нито да допуснат възможността, че са се подвели по една самозаблуда. Те са крайно негативно настроени към възможността методът им да бъде подложен на щателна проверка при контролирани научни условия. Те считат, че самият факт, че дълги години са били "успешни" в дейността си, е достатъчно доказателство. Тогава, когато търсачите все пак бъдат тествани при научни условия и неминуемо се провалят, те обикновено реагират с искрена изненада.

image
Примери за тестване

Типичен пример е тестът, проведен от Джеймс Ранди, който пробвал няколко водотърсачи при предварително зададени и одобрени от всички условия. Обещаната награда при установена 80% успеваемост при локализирането на подземен тръбопровод на една конкретна поляна, била 10,000 $ (с времето тази награда набъбнала до 1 млн. $, но и до ден днешен тя остава неспечелена). Всички водотърсачи претърпели пълен неуспех, макар и всеки от тях упорито да твърдял, че дотогава винаги е бил много успешен в търсенето на вода с помощта на разнообразни ненаучни инструменти, включително клечки или махало. Заключението на Дж. Ранди е безжалостно: "Тъжният факт е, че търсачите не са по-способни в откриването на вода от когото и да било другиго. Просто прокопайте кладенец в район, за който ви е известно, че наличието на подпочвени води е геологически възможно - и неминуемо ще се натъкнете на вода".
Едно от най-убедително звучащите "свидетелства" в полза на водотърсачеството идва от Германия. В една плевня били извършени тестове, назовани от Джим Енрайт Експериментите Scheunen" (немска дума за "плевня"). През 1987-88 г. повече от 500 търсачи участвали в над 10,000 двойно-слепи експерименти, подготвени от физиците в покрайнините на Мюнхен. Изследователите твърдели, че емпирически са доказали "истинността на водотърсаческия феномен". Джим Енрайт от Института по Океанография Скрипс е анализирал данните и заключението му е, че "истинният" феномен всъщност попада изцяло в зоната на статистическата случайност. Накратко, неговото заключение гласи следното:
"С няколко думи, експериментът в Шойнен на практика е невъзпроизводим. Той е вътрешно неповторяем: след предварително подробно тестване на група от около 500 самопровъзгласили се за водотърсачи, бяха подбрани 43-те най-обещаващи кандидати; но от тях само един или двама показаха резултати, които биха могли да впечатлят със забележимо отклонение от статистическата случайност. И което е още по-проблематично, експериментът се оказа и външно неповторим: точно онези търсачи, които изглежда се представиха добре в плевнята, при последващите тестове, проведени при полеви условия, не показаха никакви по-добри резултати от останалите "по-неумели" търсачи. С други думи, резултатите от експеримента така и не можаха да бъдат потвърдени". (Enright “Water Dowsing: the Scheunen Experiments,” Naturwissenschaften, vol. 82 1995).
Самият опит в плевнята е доста любопитен. Изглежда не след дълго друго едно немско изследване от 1992 г. напълно го е оборило. Обществото за Научно Изследване на Паранауките (GWUP) е провело тридневен контролиран тест на трийсетина търсачи, предимно от Германия. Тестът се е извършил в Касел, северно от Франкфурт, и е бил пряко излъчен по местната телевизия. Включвал е пластмасова тръба, заровена на 50 см дълбочина под полето, през която водната струя е можела да бъде пускана и спирана. На повърхността с цветна линия отбелязали разположението на тръбата, така че всичко, което се искало от търсачите, било да определят дали водата вътре тече или е спряна. Всички кандидати подписали декларация, че са съгласни с условията на теста и че са очаквали 100% успеваемост на метода си. Резултатите обаче били тъкмо каквото бихме очаквали при едно налучкване: приблизително 50/50%. Това обаче никак не разклатило убеждението на търсачите, че техният метод си остава надежден.
Когато водотърсачите бъдат подложени на научни тестове, неизменно се получават резултати, сходни с тези на всеки лаик с клечки в ръцете.

image
Търсене на наркотици, бомби и др.

Една модерна разновидност на древното изкуство на търсачеството се използва в днешни дни от някои предприемачи, които например добавят пластмасови ръкохватки на багетите, или дори фалшиви и безполезни електрически джаджи, които придават внушителен вид на цялото приспособление. Тези пръчки не се предлагат като "водотърсачески багети", а като "детектори за наркотици, бомби и други опасни неща".
Детекторът Quadro QRS 250G например представлява пластмасова кутия с антена отгоре, която се продава в САЩ като средство за откриване на почти всичко: от наркотици и муниции, до изгубени топки за голф, дори заровени кучешки кокали. Устройството се продава за около 1000 $, макар че е имало случаи някои училища и правителствени агенции да похарчат по 8000 $ за всяка от тези безполезни джунджурии.
DielectroKinetic Laboratories (DKL) твърди, че "човешкият детектор" LifeGuard използва високоразвита технология, която позволява да се засече туптенето на човешко сърце през дебел пласт бетон или стомана. Продава се между 6,000-14,000 $ и се предлага на различни правителствени агенции като високотехнологично средство за "намиране на оцелели в първите решителни минути на спешна нужда след инцидент".
image
Treasure King System-2000 пък е багета, предлагана на търсачите на скрити съкровища като "далекообхватен инструмент за търсене с човешки интерфейс" (в смисъл, че антената откликва на биологичните инстикти на оператора). В случай на рекламация поради незадоволителни резултати (т.е. неоткриване на съкровище), фирмата отговаряла, че потребителят е имал ниска "проводимост за биополетата".
image
ADE 651 се използва от някои частни охранителни фирми в Ирак, въпреки предупрежденията на американското правителство, че устройствата са напълно безполезни. Иракското правителство вече е закупило 800 от джаджите от британска компания на име ATSC Ltd за цена от 32 млн. $ през 2008 г., както и неопределено резервно количество за още 53 млн. $. Цената на единица от ръчния вариант на устройството е 60000 $. Щабът по Багдадските Операции е закупил още 100 такива "детектора".
Британската компания Global Technical Ltd продава подобни багети на име GT-200 на мексиканската армия и полиция, както и на тайландската армия. Мексиканците вярват, че джаджата може да засича наркотици. Тайландците пък смятат, че тя открива бомби. През 2009 г. медиите в Тайланд докладват за смъртта на трима полицаи и един цивилен поради един провал на GT-200 да засече скрити експлозиви.
Въпреки че GT-200 не е нищо повече от безполезна гадателска пръчица, мексиканското министерство на отбраната замазва гафа си с хвалене на джаджата - според тях тя е важна част от усилията им да се справят с наркотрафикантите. През ноември 2009 г. на един КПП между Мексико Сити и Монтерей, едно такова устройство посочило към фолксваген, в който се возели мъж, жена и детето им. Войниците обкръжили возилото и го претърсили за наркотици. Но всичко, което успели да изровят, било едно шишенце Тиленол - което обаче не им попречило да определят находката като доказателство за изключителната чувствителност на GT-200.
Що се отнася до Тайланд, дори и да не разбираме тайландски, струва ми се, ще разберем за какво иде реч в това видео ТУК.
image
Други търсачески багети, предлагани като детектори за бомби, включват Sniffex, Scandec, MOLE, Alpha 6, ADE 100, PSD-22, HEDD1 и H3 Tec.
image
Все пак, преди да почнем да се презапасяваме с подобни непотвърдени средства за откриване на опасни (или силно търсени) неща, няма да е зле първо да се запознаем с Наръчника за Избор на Детекторни Системи за Експлозиви на американския Департамент по Правосъдието.

image
Извинения, извинения... и още повече извинения

Поради гореописаните причини, всеки водотърсач (или друг търсач) се стреми да страни от пряка научна проверка на уменията си. И когато се сблъска с неминуемия неуспех, той реагира с шок и неразбиране. Но в края на краищата винаги ще излезе с някакво за него приемливо обяснение. Дали ще е заради неблагоприятното подреждане на планетите, неподходящата температура и влажност, проблем с храносмилането, прекалено високо ниво на околния шум, или пък обратно, прекалено много оглушителна тишина, или недобронамерено отношение от страна на скептично настроените наблюдатели (т.е. "негативни вибрации"). Това са действителни извинения, често използвани от провалилите се търсачи.
От всички досега изпробвали късмета си за награди като "Пигас" на Джеймс Ранди, нито един не се доближил дори бегло до основните стандарти за искрено научно любопитство. В голямата си част това са все хора, които дълбоко вярват в собствената си самозаблуда. Красноречив е фактът, че са много редки случаите, в които някой от тестваните наистина се е пробвал да мами.
image
Като заключение
Науката се различава от паранормалните ню-ейдж псевдонауки по това, че на нея е присъщо постоянното израстване, самопроверка и самопоправка, т.е. надграждане, или да го наречем еволюция на парадигмата. Технологиите и медицината непрекъснато подлежат на развитие и рафиниране. Технологиите и научните техники претърпяват непрестанно подобрение, като несъстоятелните отпадат и биват изоставяни в полза на състоятелните и полезните (виж схемата горе). Същевременно за разлика от науката, подобно на ред други псевдонауки, търсачеството не е претърпяло никакво развитие през всичките неизброими векове на съществуването си - което би трябвало да ни говори много.
В добавка...

И накрая, откъс от поредицата на проф. Ричард Докинс, "Враговете на разума", който се отнася конкретно за водотърсачеството...



Тагове:   псевдонаука,


Гласувай:
22



1. kostadin - !
25.02.2014 17:46
Водата за кладенеца в двора на мястото ми е търсена с багети и се оказа точно на толкова метри колкото каза търсача
цитирай
2. asthfghl - 1.
25.02.2014 17:54
Анекдотичният ти пример може единствено да ме радва :)

Същевременно, подпочвеният воден хоризонт под всяка от сградите, изградени от работодателя ми, беше заварен тъкмо на дълбочината, посочена в подробния геоложки план на района ;)
цитирай
3. alexs - За багетите не знам но за астроло...
25.02.2014 21:15
За багетите не знам но за астрологията и астролозите като Апостол сто процента съм сигурен че е лъженаука!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4281555
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив