Космологията е една от най-изпълнените с хипотетични теории области на науката. Освен умело боравене с математика и физика от най-висш клас, на космолога е необходимо да разполага и с голяма доза въображение. Така често се стига до ред теории, които за незапознатия с темата страничен наблюдател могат да звучат твърде странно, дори налудничаво, сякаш изсмукани между пръстите - въпреки факта, че в повечето случаи те се основават на огромно количество налични открития и наблюдения. Тук ще разгледаме някои от тези хипотези, които се намират на ръба на неизвестността в съвременната наука.


1. Сблъскващите се мембрани
Възможно ли е нашата Вселена да представлява триизмерна мембрана, която се носи сред многоизмерно пространство ("хиперпространство")? Според тази хипотеза, Мултивселената представлява безкраен самун хляб, съставен от безброй успоредни "филии" (мембрани), всяка от които е отделна вселена. Две съседни вселени биха могли много бавно да се приближават една към друга (подобно на квантовия ефект на Казимир) и накрая да се сблъскат, като така предизвикат Голям взрив (който или да обхваща определен регион от въпросните мембрани, или да настъпва едновременно в целия им обем).
Тази теория, известна като М-теория, е производна на суперструнната теория, според която освен познатите ни три пространствени и едно времево измерение, съществуват голям брой допълнителни микроскопични измерения - а основният градивен елемент на всичко са миниатюрни струни от чиста енергия, чиято форма и начин на вибриране определя цялото разнообразие от елементарни частици и основни взаимодействия във Вселената. И макар и да изглежда много по-слаба в сравнение с другите сили, гравитацията единствена е способна да преминава между тези мембрани - благодарение на специфичната "затворена" форма на струните, отговарящи за нейното разпространение, която им позволява да се "откопчат" от съответната мембрана. А същевременно, по същата причина всичката материя в нашата Вселена е "хваната в капан" в голямокалибрените три измерения. Всъщност именно поради тази си особеност, гравитацията сякаш се "размива" между измеренията и затова ни изглежда толкова слаба.
Южноафриканският учен Нийл Турок от Кеймбриджкия Университет и американският му колега Пол Стейнхард от Университета Принстън в Ню Джърси са разработили възможен сценарий как Големият взрив би могъл да бъде предизвикан от сблъсъка на нашата Вселена с нейна съседка. Тези сблъсъци се повтарят до безкрай и така периодично се случват безброй Големи взривове. Така че ако моделът на цикличната Вселена е верният, тогава космосът също би се оказал без начало и край.

2. Еволюиращите вселени
Когато материята се смачка до екстремна плътност в центъра на черна дупка, тя би могла да "отскочи" обратно и да създаде нова млада вселена (но в друго измерение). Физичните закони в така получената нова вселена могат да се различават едва забележимо или значително от тези във "вселената-родител", като тази мутация става на произволен принцип. Така се получава нещо като "еволюция" и естествен подбор на вселените. Според Лий Смолин от Периметър Институт в Канада, вселени, в които физичните закони са такива, че да предизвикват масовото възникване на черни дупки, по принцип имат по-многобройно "потомство" и следователно рано или късно започват да доминират цялата популация в Мултивселената.
Ако населяваме една обичайна вселена, то от чисто статистическа и еволюционна гледна точка, тя би следвало да има такива физични закони и такива стойности на основните физични константи, които биха спомогнали оптималното производство на максимален брой черни дупки (и оттам - раждането на повече нови вселени). Все още не е съвсем ясно дали нашата Вселена попада в тази графа, но очевидно тя изглежда достатъчно прецизно "настроена", че да позволи продължителното развитие на сложни структури, а оттам - и зараждането на сложни форми на живот като човека (т.нар. "антропен принцип").

3. Суперфлуидното пространство-време
Една от най-чудатите нови теории в космологията гласи, че пространство-времето всъщност представлява свръхтечна (суперфлуидна) субстанция с нулев коефициент на триене. Следователно, според физиците Павел Мазур от Университета на Южна Каролина и Джордж Чаплайн от Лабораторията Лорънс Ливърмор в Калифорния, ако Вселената се върти около себе си, то свръхтечното пространство-време би изобилствало от "въртопи" и "завихряния". И те може да са създали предпоставките за получаването на днешната структура на галактиките и големите галактически купове.
Мазур предполага, че нашата Вселена може да се е родила в колабираща звезда, където комбинацията от звездна материя и свръхтечно пространство може да е породила проявата на тъмната енергия - мистериозната сила на отблъскване, която в момента предизвиква все по-ускореното разширение на Вселената.

4. Вселена на "Златната среда"
Защо Вселената притежава свойства, които явно са "съвсем точни" с оглед възникването и продължителното развитие на живот? Дори нищожно заиграване с основните физични константи би обърнало нещата толкова драстично, че резултатът може да е изчезването на всякакви звезди и галактики, дори провален опит за създаване на материя. Или вселена, която ще просъществува само няколко части от секундата, преди отново да колабира обратно в себе си, или да се разпилee безвъзвратно в хаотична и безполезна супа от елементарни частици и енергия.
Едно възможно обяснение е именно "антропният принцип", който гласи, че нашата Вселена би трябвало да е достатъчно "гостоприемна" към нашето съществуване, иначе ние просто не бихме били тук, за да я наблюдаваме и да си задаваме всичките тези въпроси. Напоследък тази теория набира доста подкрепа сред научните среди, тъй като теорията на космическата инфлация и по-специално "вечната инфлация" предполага, че е възможно съществуването на безброй вселени. А суперструнната теория намеква, че те могат и да проявяват безкрайно разнообразие от възможни физични свойства и закони. Но същевременно, мнозина космолози отхвърлят антропния принцип като псевдонаучен (или в най-добрия случай - като чиста философия), тъй като поне засега (а може би и завинаги) той не е в състояние да предложи конкретни прогнози, които да могат да се проверят чрез наблюдения.

5. Дългата ръка на гравитацията
Тъмната материя може и да се окаже, че не е точно "нещо" - поне не и в смисъла, в който сме свикнали да разбираме това понятие. Всъщност названието на този феномен може да се окаже подвеждащо - тъмната материя изглежда представлява просто едно странно свойство на гравитацията. Една теория, наречена MOND (модифицирана нютонова динамика), предполага, че въздействието на гравитацията не затихва толкова бързо, колкото постулират досегашните общоприети теории.
Тази по-силна версия на гравитацията би могла да изпълнява ролята на тъмната материя, която изглежда скрепва галактиките и галактическите купове, които без нея постепенно биха се разлетели на парчета. Една нова формулировка на MOND, която взема под внимание и Относителността, напоследък е възродила интереса към тази идея, макар че засега тя не намира начини да обясни "петнистия" хакартер на космическото фоново микровълново лъчение ("реликтово излъчване"), което е отпечатък от ранния стадий на развитие на Вселената отпреди появата на звездите.

6. Космически призраци
Три от мистериите на модерната космология могат да се обобщят в едно "призрачно" явление. След някои подобрения в Теорията на общата относителност на Айнщайн, екип от физици е открил странна субстанция, която е последствие от модифицираната версия на теорията: т.нар. "призрачен кондензат". Той може да произвежда отблъскваща гравитация и да е породил космическата инфлация веднага след Големия взрив, а по-късно може да е поддържал едно по-убито ускорение, което днес се приписва на тъмната енергия. Освен това, когато тази мистериозна субстанция се събере на купове, тя може да създава тъмна материя.


7. Малката Вселена
Наблюдаваното на картата WMAP разпределение на реликтовото излъчване има един съмнителен недостатък: в него има изненадващо големи петна. Едно от възможните обяснения е, че всъщност Вселената е малка. Толкова малка, че в онзи далечен момент, когато микровълновият фон бил излъчен за пръв път, в него просто е нямало как да се получат всичките тези "буци". Ако това е вярно, тогава пространството би следвало някак да може да се "огъва" около себе си.
Едно наистина странно предположение е, че Вселената има формата на фуния, с по-тесен и един по-широк край, подобно на тромпет. Огънатата кривина на пространството в този модел също би могла да "разтегне" всякакви по-дребни петна в микровълновия фон и да измени първоначалната им кръгла форма до малки елипси - каквито в действителност сега наблюдаваме.


8. Свръхбърза светлина
Защо наглед противоположни краища на Вселената изглеждат общо взето по същия начин? Това е загадка, защото противоположни райони от днешната видима Вселена явно никога не са били в досег помежду си. Причината за това е космическата инфлация, която в първите наносекунди след Големия взрив е разширила размера на Вселената много по-бързо от скоростта на светлината. Която пък се счита за предела на скоростта, с която дадена информация би могла да пътува през пространството - но не и задължително пределът на скоростта на разширение на самото пространство.
Дори в най-ранните мигове след Големия взрив, когато тези райони са били доста по-близо един до друг, светлината (или който и да е друг вид информация) не е разполагала с достатъчно време, за да прекоси разстоянието помежду им. Нямало е достатъчно време температурата и плътността да се изравни достатъчно навсякъде. И все пак днес наблюдаваме, че те са изключително "изгладени" из цялата Вселена.
Едно възможно обяснение, допълващо космическата инфлация е, че по онова време светлината се е движела значително по-бързо от сега. Но ако това е вярно, значи Теорията на относителността се нуждае от радикална поправка.


9. Стерилно неутрино
Възможно е тъмната материя да е съставена от най-трудно откриваемите частици, които въобще могат да съществуват - стерилното неутрино. Хипотетично, това са по-тежки братовчеди на обичайното неутрино, които обаче биха взаимодействали с обичайната материя само чрез гравитацията. Което на практика ги прави невъзможни за засичане със сегашните ни измервателни приспособления. Все пак, те може да притежават подходящите свойства, за да се причислят към частиците "топла" тъмна материя, които непрестанно прелитат със скорост от няколко километра в секунда и оформят огромните струпвания тъмна материя, които съвременните астрономически изчисления са установили.


10. Добре дошли в Матрицата
Едно от най-чудатите предположения е, че нашата Вселена може и въобще да не е реална. Тази хипотеза наистина е повече в полето на философията и съвсем подобаващо принадлежи на философ на име Ник Бустрьом, който твърди, че ние вероятно живеем вътре в огромна комютърна симулация.
Ако приемем, че на даден етап от развитието на компютърните технологии става възможна пълната симулация на реалност или дори симулация на съзнание, тогава нищо не би попречило на бъдещите цивилизации да се пробват в това начинание. А защо някоя от тях вече да не го е сторила? В такъв случай потенциално биха могли да се симулират неограничен брой вселени. И не е изключено ние да населяваме една от тях. Всъщност логически и статистически, вероятността нашата Вселена да е една измежду многото симулации, е многократно по-голяма от това тя да е реалната. Това би обяснило и някои чудатости като тъмната енергия, които биха могли да бъдат дигитални приложения (пачове), добавени впоследствие, за да "закърпят" някои несъответствия и грешки в първоначалната версия на симулацията.
В известен смисъл, неминуемо ограничената разделителна способност на коя да е компютърна симулация би обяснила и странното размиване на информацията за поведението на материята, когато "слезем" на изключително микроскопично (квантово) ниво в наблюдавания свят (т.е. отвъд мащаба на Планк).

Пространствено-времевата квантова пяна: при миниатюрните мащаби на Планк, времето и пространството започват да се държат по странен начин
 

От всичките хипотези изброени по горе , коя е най обещаващата, или и всичките са вероятностни . Искам да кажа коя хипотеза е най близо до реалността, подкрепена с най много факти говорещи за верността и и следващи от някакви опити и наблюдения.

Може да се каже, че всичко, свързано с квантовата механика и гравитацията, е много подробно и прецизно изследвано. В момента в тази насока се работи най-усилено и там са най-големите шансове да се направи осезаем пробив в науката. Целта е да се обединят квантовата механика и Относителността чрез изнамиране принципите и свойствата на т.нар "квантова гравитация".

В определени екстремни условия като неутронните звезди, черните дупки и самия Голям взрив, двете иначе несъвместими теории задължително би трябвало да могат да работят заедно. Досега не е открит начин как това може да стане и там са основните усилия в момента. Защото така хем ще се обясни до голяма степен произходът на Вселената, хем ще се отворят огромни хоризонти за практическо приложение на новопридобитите познания за начина, по който тя "работи".

В момента CERN прави модификации по Големия адронен ускорител и в края на годината той ще може да постига почти два пъти по-високи енергии, отколкото досега. Да се надяваме, че това ще отвори доста врати за потвърждаване поне на части от някои от тези теории. Или ако не - че поне ще ги отхвърли недвусмислено и ще стесни диапазона от въможни обяснения на Вселената.

В този смисъл, чакаме развитие по точки №3, №5, №6, №8 и №9. След като вече беше потвърдено съществуването на Хигс-бозона, сега следва да се изследват неговите свойства и да се установи дали той има симетрични двойници и разновидности; какъв е механизмът, по който материята получава маса; дали суперструнната теория е на прав път... а също и да се потвърди или отхвърли явлението суперсиметрия. И да се изследва ролята и естеството на антиматерията за развитието на Вселената.

Някои от горните точки са по-отдалечени от практическата сфера и на този етап повече клонят към философията: №1, №2, №4, отчасти №7 и най-вече №10.

След 379000 години от началото на големият взрив, е възникнало космическото фоново лъчение, в началото то е било интензивна радиация с примес от свободни електрони, (супа от фотони и електрони). Поради комптъновските ефекти на расейване, тази радиция не е могла да бъде забелязана , оптическата плътност е била голяма. После със инфлацията, вселената е истинала и вселената е станала оптически прозрачна, като са се образували първите ядра , атоми и в последствия клъстерни образувания от материя които са дали началото на водородните скупчвания, а те на първите звезди. Инфлацията обаче не е сверична а във вид на фуния, започва от по тясното дъно на фунията със ГВ и се разгъва по периферията , и това става след тези 379000 години от ГВ . Вследствие на което се забелязва тази нееднородност тоест петна в микровълновият фон, с разлики в температурата от 2,73K (-273C )макар и много малки. Но всъщност един бог знае, това е само мое мнение.

> После със инфлацията, вселената е истинала

Всъщност епохата на инфлацията приключва няколко наносекунди след Големия взрив...

Ето я седмата картинка от статията в уголемен размер, тя показва етапите на развитие на Вселената:

http://discovermagazine.com/~/media/Images/Issues/2013/May/dark-energy-2.jpg

Ако дадени промени бяха започнали от "дъното" на нещо в посока към "върха" на това нещо, то нямаше да се наблюдават произволно разпръснати петна, а определена градация във фоновото излъчване. Но такова не се наблюдава. "Буцестата" структура на фоновото излъчване е общо взето еднакво "буцеста" навсякъде - което показва, че каквото и явление да я е причинило, то е настъпило равномерно и по еднакъв начин във всички посоки (и най-вероятно - едновременно навсякъде).

е буцеста структурата на микровълновият фон, има ли обяснение базирано на нещо, което недвусмисленно го доказва.

Не разбрах какво точно питаш: 1) каква е причината да е буцеста, или 2) какви са доказателствата, че е буцеста. Защото това са два различни въпроса.

Първо доказателствата: най-явното доказателство е картата WMAP:

http://en.wikipedia.org/wiki/Wilkinson_Microwave_Anisotropy_Probe

Всъщност както е видно от измерванията, разликите в температурата на Вселената на онзи ранен етап (300 хил. години след Големия взрив) са били миниатюрни. Но все пак ги е имало.

Вероятната причина? Преди момента на космическа инфлация (няколко наносекунди след Големия взрив), Вселената е била миниатюрна. При тези размери се наблюдават квантови колебания в тъканта на пространство-времето (т.нар. "виртуални частици", които изпълват вакуума и му придават присъща за него определена "вакуумна енергия").

Подробности по темата:

http://en.wikipedia.org/wiki/Virtual_particle
http://en.wikipedia.org/wiki/Vacuum_energy
http://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_fluctuation

С настъпване на инфлацията, тези колебания (или още "квантови флуктуации") се "разпъват" и се превръщат в големи структури (сравнително по-хладни и по-топли петна), които пък от своя страна предопределят как по-късно се разпределя материята във Вселената.

Днес наблюдаваното разположение на галактиките много точно съответства на това разпределение на "буците" в ранната Вселена и това съответствие е най-силното свидетелство в подкрепа на теорията на космическата инфлация.

Подробности:

http://en.wikipedia.org/wiki/Galaxy_filament
http://en.wikipedia.org/wiki/Inflation_(cosmology)

Ти как си представяш разширение на самото пространство, което представлява инфлацията, хайде мога да се съглася че по някакъв начин неизвестен произтичащ от неизвесни закони, се е пръкнало пространство и материя, но как самото пространство ще се разширява, накъде ще се разширява като преди него не е имало пространство в което да се разширява пространството:)))))) получава се апория, логически несъстоятелно твърдение.

Твърдението би било логически несъстоятелно, само ако приемем, че е задължително първо да съществува изначално пространство, в което да се разширява инфлацията. Презумпцията обаче е, че такова НЕ Е съществувало преди Големия взрив. Всъщност понятията "пространство" и "време" губят смисъл в сингулярността на Големия взрив. Тя затова се нарича и "сингурлярност": в нея познатите ни физични закони престават да действат и е необходимо друго обяснение на явленията, което разбира се засега нямаме.

От друга страна, според теорията на Мултивселената съществува многоизмерно "хиперпространство", в което е възможно да настъпват много и различни инфлации в различни точки и по различно време (дори и в различни измерения). Засега обаче това е чиста хипотеза. Наблюденията, с които на този етап разполагаме, сочат към факта, че НЕЩО е предизвикало разширение с огромни размери веднага след Големия взрив. За удобство този процес е наречен "инфлация". Какво точно е НЕЩОТО - все още предстои да бъде обяснено.

След като можеш да се съгласиш, че по неизвестен начин се е пръкнало пространство и материя, следва въпросът В КАКВО се е пръкнало. Оттам логически следва и въпросът В КАКВО после се е разширявало нещото, което се е пръкнало. Отговорът и на двата въпроса е един и същи. Ако можеш да приемеш едното, значи вече си приел и другото.

Спокойно можеш да се запознаеш с подробности по темата от линковете, които ти дадох по-горе, особено този:

http://en.wikipedia.org/wiki/Inflation_(cosmology)

"Твърдението би било логически несъстоятелно, само ако приемем, че е задължително първо да съществува изначално пространство, в което да се разширява инфлацията. Презумпцията обаче е, че такова НЕ Е съществувало преди Големия взрив. Всъщност понятията "пространство" и "време" губят смисъл в сингулярността на Големия взрив. Тя затова се нарича и "сингурлярност": в нея познатите ни физични закони престават да действат и е необходимо друго обяснение на явленията, което разбира се засега нямаме."

Понятието " разширение " налага и място поле на това разширение, Иначе то няма да отговаря на значението си. А точният термин за инфлация ,е раздуване, инфлация е чуждица като термин в българският език. Та какво ако допуснем че пространството се раздува, просто увеличава обема си. Това означава че то нараства, множи се, постоянно се създава от нещо. Но след като ние нямаме представа от това нещо, защо трябва на вяра да твърдим че пространството се разширявало, като не знаем всъщност какво представлява самото то.

"След като можеш да се съгласиш, че по неизвестен начин се е пръкнало пространство и материя, следва въпросът В КАКВО се е пръкнало. Оттам логически следва и въпросът В КАКВО после се е разширявало нещото, което се е пръкнало. Отговорът и на двата въпроса е един и същи. Ако можеш да приемеш едното, значи вече си приел и другото."

Ами пръкнало се е в същото това неизвестно,какво е то ние не знаем, може и да е друго пространственно и времево измерение. Математиката ги описва абстрактно тия измерения но визуално не може да се представят, може визуалният апарат на човешкият мозък да не е способен да ги разчита. Но дори и да е така, трябва да съществуват косвени методи чрез които може да се провери дали такива измерения съществуват. Например гайгеровият брояч засича невидимите, нечуваемите и нечувствените радиациони лъчения.

> инфлация е чуждица като термин в българският език

Също като "математика", "космология", "астрономия", "планета", "галактика" и ред други термини, които за удобство сме възприели в нашия език.

Освен това, с използването на понятието "инфлация" вместо просто "раздуване" се набляга на факта, че въпросният процес се е случил с прогресиращо нарастваща скорост (т.е. "експоненциално ускорение" - има си експоненциална функция в математиката, като и двете думи са чуждици и няма с какво да се заменят в българския език). Под "раздуване" се има предвид просто разширение и не се постига същото внушение. Има разлика между двата процеса - обичайното наблюдавано разширение и предхождащата го инфлация. Съответно и се налага използване на различаващи се термини.

> след като ние нямаме представа от това нещо, защо трябва на вяра да твърдим че пространството се разширявало, като не знаем всъщност какво представлява самото то

Много явления са минали по този път: първо са наблюдавани, а едва след това са били обяснявани. Наблюденията са недвусмислени: пространството между галактиките се увеличава/умножава: виж Закон на Хъбъл. Това каква е ПРИЧИНАТА за въпросното разширение е съвсем друг въпрос. Двете не трябва да се бъркат.

> може визуалният апарат на човешкият мозък да не е способен да ги разчита

Точно така. Затова в такива случаи на помощ идва математиката. И все пак ако даден математически модел работи, това не означава автоматически, че той задължително описва действителни явления. Математиката може да бъде едно помощно средство - но не и крайна цел.

> трябва да съществуват косвени методи чрез които може да се провери дали такива измерения съществуват

Именно. В това се състои цялата задача на проекти като CERN.

Както нееднократно споменах, това са изследвания и теории на самия предел на съвременното развитие на науката. Съвсем естествено е да се борави с много хипотези, предположения и непроверени модели, когато на практика се взираш в неизвестността на все още неоткритото и неразгаданото. И затова този дял от науката е толкова интересен. Но за "вяра" не можем да говорим: възможността всяка от тези хипотези да се окаже невярна винаги трябва да е широко отворена. Вярата няма място в науката. Тя е предмет на религията.

" Наблюденията са недвусмислени: пространството между галактиките се увеличава/умножава: виж Закон на Хъбъл. Това каква е ПРИЧИНАТА за въпросното разширение е съвсем друг въпрос. Двете не трябва да се бъркат. "

Пространството не може да се разширява не и в смисъла на значението на термина разширение. Галактиките се отдалечават една от друга подобно на молекули от газ който се разширява, всяка една бяга от другата като периферните бягат с най голяма скорост. Затова и пространството между галактиките нараства.

Това е описанието на външните признаци на разширяването на Вселената - да. Но не и обяснението на причините.

> Пространството не може да се разширява

Напротив:

http://en.wikipedia.org/wiki/Metric_expansion_of_space

Явлението, засега обозначавано с условното понятие "тъмна енергия" (още една незаменяема чуждица, между другото), причинява създаването на ново и ново пространство. Видимият ефект е лавинообразното "разтягане" на Вселената.

> периферните бягат с най голяма скорост

Така изглежда от нашата гледна точка. Същото обаче се наблюдава от коя да е друга гледна точка. Изглежда Вселената няма център, от който всичко да се разбягва във всички посоки:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/Expansion_of_Space_%28Galaxies%29.png

Знам, трудно е да си го представи човек, но няма свидетелства, които да подсказват за обратното.

Не съм съгласен че нещо за което още не се знае дали е нещо, може да се тълкува като нещо наречено с термина тъмна енергия, а всъщност тъмната енергия е по удачно да се нарича вакуумна сила на отблъскване вместо този нескопосан термин "тъмна енергия" сякаш че енергията има цвят. Но самият ти казваш че тъмна енергия може и да не съществува , а вместо нея да се преразгледа гравитацията, модифицирана нютонова гравитация. Въобще нищо не се знае всичко е само хипотези на този етап. А за доплеровският ефект я помисли ако се возиш на един автомобил който е част от автомобилна верига и всеки автомобил се отдалечава с някакво равно относително ускорение спрямо другите, ще се наблюдава ли червено доплерско отместване от фаровете на автомобилите. Примерно №1 с ускорение спрямо №2, 100km.s^2 , №2 спрямо №3 със 100km.s^2 , №3 спрямо №4 със 100km.s^2 . И т.н . Демек №1 ще се движи спрямо неподвижен обект със 4.100km.s^2. Също както най отдалечените галактики на които можем да им сложим №1, се движат според закона на хъбъл със най голямо ускорение.

Повтарям. Терминът "тъмна енергия" е условен. Не е ясно какво явление се крие зад него. Можеш да го наричаш "шутарангата", ако настояваш.

Наблюдаваното доплерово изместване на ВСИЧКИ галактики една спрямо друга съгласно Закона на Хъбъл се обяснява именно с раздуването във всички посоки. Подобно на балон, на който си нарисувал точки и който сега надуваш. Всички точки се раздалечават помежду си и колкото по-далечна от твоята точка е някоя точка, толкова по-бързо се отдалечава от теб. Просто е.