"Със Закона за здравето, който влезе в сила от 1 януари 2005 г., за първи път нормативно се регламентира прилагането на неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. С разпоредбите в него, както и с определените в наредбата изисквания към дейността на лицата, които упражняват такива методи, се създава възможност за по-добър контрол върху тази дейност, за защита на правата и здравето на българските граждани."
Дотук - добре. Очевидно пътят към тази мярка е бил постлан с най-добри намерения: да се предостави още една възможност на хората да търсят алтернативни начини на лечение. Като се легализира и регулира лечението чрез алтернативни методи, се гарантира по-ясна и прозрачна стандартизация на тези практики и се подпомага постигането на по-голяма сигурност и ответственост.
От друга страна, подобен акт вероятно също създава погрешна представа за признаване валидността на подобни услуги. У мнозина той оставя впечатлението, че практики като хомеопатията почиват на равна основа с научно обоснованите методи.

В действителност обаче хомеопатията и много други подобни практики по-скоро принадлежат към сферата на "народната мъдрост" и ползват съвети, произтичащи от "здравия разум" (като например: здрав сън - здраво тяло; храни се добре и води активен живот и др.) Те ползват минимални или почти никакви емпирични доказателства и като цяло разчитат на изграденото доверие на пациента и добрата лична връзка лекуващ - лекуван, която създава положително впечатление у потребителя. Оттам нататък, ефектът на разпространението на мълвата "от уста на уста" заработва от само себе си.
Разбира се, хомеопатията съвсем не съществува от вчера. Тя има добре изградена система от методи и учения и като цяло е добре структурирана дисциплина. Основният замисъл в нея е идеята, че "клин клин избива", т.е. причинителите на болестите, когато много силно се разредят във вода, се превръщат в лек. Хомеопатичното лекарство се състои от естествена съставка - например билка, корен, минерал или нещо подобно - което "съответства" на заболяването, което искаме да лекуваме. "Активният" агент се разтваря във вода, след което се разрежда (и тръска) многократно (самият метод на "тръскане" е добре документиран и регламентиран в хомеопатичната практика). И под "многократно" имам предвид, че се разрежда дотогава, докато във водата не остане и една молекула от съставката. Т.е. докато тя тотално не изчезне във физическия смисъл.

Хомеопатите разчитат на недоказаната (и дори опровергана) концепция, че водата има "памет" и помни какви вещества е имало преди в нея. Което води и до първия парадокс: щом като водата "помни", то по каква причина тя трябва да помни присъствието именно на лечебната съставка, вместо на тоновете екскременти, бацили и зарази, които несъмнено някога са преминали през нея?
Действително, практикуващите хомеопатия вярват (подчертавам думата "вярват", тъй като досега не са привели нито едно научно проверуемо доказателство за твърдението си), че колкото по-разредено е едно лекарство, толкова по-силно е неговото въздействие. Излиза, че ако спазваме тази логика, най-мощните хомеопатични средства би следвало да съдържат не просто отсъстващ лечебен елемент, ами супер-отсъстващ. Ето го и вторият парадокс! Според опаковките, сред най-ефективните хомеопатични лекарства са тези със степен на разреждане от порядъка на 30C и повече. Това означава 100^30 (това е единица с толкова нули след нея, че няма да ви стигне цяла страница, за да ги изпишете). Едно просто изчисление показва, че ако първоначалната концентрация е да речем 1 лечебна молекула в 1 капка вода, при разреждане от степен 30 следва да се получи 1 молекула във воден басейн с толкова вода, колкото няма в цялата Слънчева система!

В крайна сметка, за тези от нас, които населяват реалния свят, където физичните закони все още имат някаква тежест, хомеопатичните лекарства или съдържат просто една гола вода, или (ако са под формата на хапчета) най-много да имат малко захар в тях. В действителност хомеопатията изцяло разчита на плацебо ефекта (т.е. самовнушението) - което има връзка и с гореспоменатото специално отношение, с което практикуващите "лечители" обикновено обсипват клиента/пациента - нещо иначе рядко срещано в обичайните болнични заведения. Та кой не би искал да бъде обгрижван по такъв начин? Личното отношение е много важно!

Но нека проверим как точно хомеопатията противоречи на елементарни закони на физиката и химията. Естествено, след всичките тези години, и до ден днешен хомеопатите не са успели да приведат нито едно доказателство, че принципите "клин клин избива" и "максимално разреденият лек е най-силен" въобще работят. Няма никакви доказателства, подкрепящи идеята, че активният агент (бил той билка, корен, минерал и т.н.) се отразява по какъвто и да е биологичен начин на определени болежки. (Да не говорим, че хомеопатията упорито избягва да се занимава със сериозни заболявания като сърдечните, онкологичните, че дори и ортопедичните наранявания - за причините можете и сами да се досетите).

Цялата концепция на хомеопатията е изначално сгрешена, тъй като нейният създател Самюел Ханеман (който, нека отбележим, е измислил това лечение според принципите на медицината в края на 18-ти век) е изхождал от изсмуканото между пръстите съждение, че когато след дълга серия от проби и грешки дадена субстанция бъде свързана с проявата на определени симптоми (често пъти на случаен принцип), то съответната субстанция следва да се превърне в лек за тези симптоми след съответното разреждане (и интензивно тръскане). Така стигаме до парадокси като този, че "Ако симптомите на простуда се случат да са подобни като тези от натравяне с живак, то излиза, че разреденият живак трябва да се използва като мощно лекарство против простуда". В което, както сами можете да се досетите, не само няма абсолютно никакъв смисъл, ами подобен подход може да бъде изключително опасен за здравето.
Самата идея, че супер-разредена субстанция (или на практика вече отсъстваща) може да има някакъв забележим ефект върху организма, противоречи на всички известни закони на физиката и химията. Ако хомеопатичната настойка реално не съдържа никакви активни съставки, как би могла да има някакво въздействие върху физиологията на тялото? (Това не е същото като да използваш ваксина, където вкарваш биологично активен агент, който взаимодейства пряко с имунната система).
Разбира се, бихме могли да използваме довода, че, видите ли, хомеопатията може и да звучи наивно от чисто научна гледна точка, но какво толкова - нали в някои отделни случаи изглежда работи? Даже и да не помага, щом не вреди - какъв е проблемът?
Но какво всъщност сочат клиничните данни? Защото не че няма стотици и хиляди изследвания въху хомеопатията. Това, което задълбочените проучвания сочат е, че няма особена разлика между нивото на ефективност на този метод и обичайните плацебо методи.
Така например, едно систематично проучване, проведено през 2010 г., включило щатен анализ на цялата налична информация, достигнало до заключението, че дори и най-щедрата интерпретация на данните не достига по-далеч от извода за очевиден плацебо ефект. Дори Националният център на Институтите по Алтернативна Медицина на САЩ, който е натоварен със специалната задача да бъде възможно най-отворен към неконвенционалните методи на лечение и да защитава техните интереси, излиза със заключението, че "Свидетелствата в подкрепа на хомеопатията като ефективен метод на лечение на конкретни заболявания са в най-добрия случай ненадеждни".

В интерес на истината, съществуват откъслечни свидетелства, които поне косвено намекват, че пациенти, потърсили хомеопатична помощ, често са подобрявали състоянието си. Но при един по-обстоен анализ проличава, че подобно на много други алтернативни форми на лечение, този резултат по-скоро се дължи на самия плацебо ефект (който при определени условия несъмнено може да бъде много мощен фактор за самолечение).
Като цяло, няма никакви убедителни доказателства, че хомеопатията действа. И предвид абсурдния характер на предлагания механизъм на действие, не може да бъде изведен нито един издържащ проверката довод по каква причина тя би следвало да се счита за надежден лечебен метод.
Всичко това обаче изглежда никак не пречи на стотици наричащи себе си "лечители", мнозина от тях без необходимата реална квалификация и познания по медицина и физиология на човешкото тяло, да продължават да зарибяват наивните потребители и да им прибират парите срещу щедри обещания за излекуване на техните болежки.

Всеки път, когато хомеопатията бъде подложена на щателно разследване и всеки път, когато някаква критика бъде изказана по неин адрес, се натъкваме на три възможни реакции. Първа реакция: изказва се убеденото твърдение, че хомеопатията всъщност работи, но ти си просто един кон с капаци, нямаш критическо мислене и нищо не разбираш. С което фокусът се измества върху приносителя на скептичното послание (т.е. задаващия първоначалните въпроси) и така самото послание (въпросите) остава без отговор. Често това е съпроводено с изливане на тонове завъртяни термини върху теб, които звучат някак "по научному", вероятно с цел да се демонстрира компетентност и да се обърка питащия. А доводът, който се ползва накрая, неизменно е: "Хомеопатията подейства на мен! Това е доказателството".
Втори възможен отговор: изказва се твърдението, че много средства, използвани от конвенционалните лекари, също не работят кой знае колко по-ефективно от плацебото. Така отново удобно се измества фокусът встрани от несъстоятелността на хомеопатията и се насочва в друга посока.
Трети отговор: щом критикуваш алтернативното лечение, ти най-вероятно си платен агент на големите фармацевтични корпорации. Същото очевидно важи и за конвенционалните медици ("гарван гарвану око не вади"), които изглежда са оплетени в гигантска световна конспирация с цел задушаване на алтернативната медицина.
Сами можете да се уверите, че подобни доводи никак не водят по пътя на рационалния дебат. Просто като заявиш, че нещо работи, това не го прави автоматически работещо. Още повече, че личните анекдотични примери винаги са били възможно най-ненадеждната форма на доказателство. Затова и е бил разработен научният метод - за да се избегне изопачаващият ефект на личните субективни възприятия.

Но не ме разбирайте погрешно. Истина е, че много конвенционални форми на лечение си остават неефективни. Истина е и че мощни фармацевтични корпоративни интереси властват навред сред медицинските среди. С всички ужасни ефекти върху здравето на хората и репутацията на медицинската практика, които произтичат от това. Множество и различни фактори имат интерес да изопачават биомедицинските изследвания. Но пък задълбаването в недоказани алтернативни методи никак не помага да се подобри положението. Точно напротив - то тласка здравеопазването в погрешната посока, още по-далеч от научния подход, от емпирично доказуемите, ефикасни, надеждни и безопасни методи на лечение. И в крайна сметка страдат хората, които са в най-голяма нужда от помощ.
Всъщност често пациенти с потенциално сериозни заболявания пропускат възможността да "хванат" заболяването в ранен стадий и да се справят с него, докато е рано, тъй като влагат цялото си внимание, надежди и средства в недоказани методи като хомеопатията.
Нека не забравяме и че хомеопатията също представлява огромен и много доходоносен бизнес, със съответните специални интереси и всичко останало, свързано с правенето на пари от здравето на хората. Да не се заблуждаваме: производителите на хомеопатични препарати също копнеят за печалби. В края на краищата, тези "лекарства" не се правят от Водната фея и не се доставят безплатно на хората. Нито пък лечителите си губят времето за без пари.

В крайна сметка, има ли начин да се отстранят ефектите на пристрастността и да се върнем към научния метод? Разбира се, навсякъде съществуват пристрастия и/или специални интереси. Можем да започнем с откритото назоваване на тези пристрастия, ирационални нагласи и въобще неефикасни подходи, които спъват развитието на медицината. Всъщност именно загрижеността от присъствието на специални интереси би трябвало да ни тласка към упованието в научния метод, а не в обратната посока. Трябва да се използват щателно разработени научни изследвания и безпристрастни оценки на наличните данни, което в края на краищата ще покаже кое работи и кое - не. Независимо дали говорим за конвенционални или алтернативни методи на лечение.
Несъмнено, мнозина добронамерени и разумни практикуващи алтернативна медицина ще продължат да твърдят, че хомеопатията е ефикасна, но в крайна сметка ако безспирно твърдиш, че 2+2=5, това няма да превърне твърдението ти в истина, независимо колко искрено вярваш в него и колко убедително се опитваш да се обосновеш или колко агресивно обвиняваш скептика, че нищо не разбира от математика. Вътрешните убеждения, ценности, нагласи и лични достойнства на изказващия едно твърдение може и да имат някакво отношение към въпроса за пристрастията, но в края на краищата не влияят на обективната ефективност или достоверност на твърдението.

Не знам дали изказаните дотук аргументи ще убедят и един читател да се замисли над тези въпроси - наясно съм, че по-вероятно е да предизвика агресивна реакция, автоматично отрицание и куп обвинения на личностна основа. Но това няма да промени факта, че хомеопатията си остава една практика, основаваща се на вътрешното убеждение и вярата в недоказани (и в голямата си част недоказуеми) твърдения, произлизащи от представи и практики, съществували преди повече от два века, които не издържат дори на най-елементарния тест и изисквания за рационална обосновка. Наясно съм, че никакви количества доказателства и доводи (от които има цели тонове) не биха могли да убедят най-пламенните привърженици на хомеопатията, че тя представлява просто един плацебо метод, основаващ се на вярата в магическите качества на обикновената вода. Защото те вече са решили в коя догма да вярват (докато същевременно обвиняват скептиците в догматизъм).
Но все пак оставам с надеждата, че някога в бъдеще уж модерните съвременни общества ще се откажат от неистовото противопоставяне на разума, рационализма и истинската наука и ще възприемат подхода на търсене на наистина работещи, ефикасни и основани на емпиричните доказателства методи, които в крайна сметка ще са от полза за всички. Свръхестественото и псевдонаучното може и да е пленително и очарователно, но в общи линии е по-скоро вредно, отколкото полезно.
Малко за приложенията под поста:
В първото видео към този пост, Джеймс Ранди (основател на Фондацията Ранди, която от години предлага награда от 1 млн. долара на първия, който успее да докаже паранормалните си способности чрез стандартен научен тест - награда, която и до ден днешен остава неспечелена), накратко излага на показ несъстоятелността на хомеопатията. В началото на своята лекция той изпива цяло шишенце със сънотворни хомеопатични хапчета (една предполагаемо почти смъртоносна доза). След 15 минути говорене, той все още не показва никакви признаци на сънливост, камо ли нарушения на сърдечната и нервната дейност. И това го прави на всяка своя лекция от години. Липсата на какъвто и да е ефект от предполагаемото "лекарство" говори сама по себе си.
Второто видео е част от поредицата "Враговете на разума" [1] [2] на известния скептик и атеист Ричард Докинс. В него той интервюира директора на Кралската хомеопатична болница на Великобритания, който накрая е принуден открито да си признае, че не е в състояние да даде обяснение как точно действа хомеопатията. "Но все пак аз вярвам, че тя работи", дълбокомислено заключава многоуважаваният директор и слага точка на въпроса. Коментарът, струва ми се, тук е излишен.
Повече за хомеопатията: Wiki.

науката разбира ит доводи и резултати....
А тук се говори за фармацевтичната хомеопатия... което е несъвместимо
И понеже тук има мноооого логика
един въпрос на 2000 години-
дали Афил може да настигне костенурка????
Отговора за Вас е -НННЕЕЕ

Благодаря за извънредно безценния принос към рационалната ни дискусия! ;-Р

Има си метод за установяване достоверността на подобни практики - нарича се "двойно сляпо проучване". Любопитното е, че в момента, в който разните шарлатани чуят да се споменава, бягат като дявол от тамян. Затова и наградата от 1 млн. долара на споменатата в поста Фондация Ранди все още си остава неспечелена. Просто никой псевдонаучен метод дори бегло не издържа на теста. А човек би си помислил, че ако в разните паранормалници имаше нещо истинско, щяха отдавна да са прибрали милиончето! ;)

Ако в хомеопатията имаше някаква истина, това щеше да означава сензационно откритие - водата има памет! И хиляди хомеопатици щяха да се надпреварват за Нобелова награда. Мълчанието им по въпроса говори по-красноречиво от всякакви думи.