Едно по-особено определение за най-яката игра...

"Спорт, в който един мъж се опитва да завре главите на двама мъже в задниците на трима мъже".

:-D

От друга страна, не че няма неща, които футболът например не би могъл да научи от ръгбито...

Оказва се, че това е много по-изчистен спорт от футбола. Вярно, има повече контакт, но е много по-регламентиран. За най-малкото прекрачване на границата, отборът ти бива наказан. За мръсна игра си аут. За пререкания със съдията си аут. Нямаш право да докосваш играч без топка. За неспортменство си аут. За симулация си мнооого аут. За удари под кръста, посягане над раменете, остро влизане с главата напред - наказание за отбора. Ако събориш някого опасно или не му осигуриш безопасно приземяване след като си го спрял - дузпа, картон и аут! Ако не си капитан - а си казал думичка на съдията - шута в гъза и оди да береш гъби. Ако съдията не е сигурен какво да отсъди - цъка микрофона и звъни на ония горе да гледат на камерите - няма "имаше ли гол, нямаше ли, ама то засада" и такива разни. Ако треньорът след мача си позволи да каже и думичка за съдиите или противника - глоба и аут за 1 мач.  И т.н. и тн.

Въобще, там има строг етичен кодекс на поведение и който не го спазва е в голяма беда. Иначе ще се изтрепят, няма начин.
Е, вярно, има контузии, аркади и т.н. - все пак я какви бичмета са! Вярно, често се посбиват и страстите се разгарят - неминуемо е. Ама им минава и никой после не реве колко го били ощипали.
Феновете на двата отбора не стоят отделени в клетки с телени огради помежду им, а си стоят смесени из трибуните, пият си биричката и се кефят. Да не говорим, че не ти се налага да чакаш напразно час и половина да се случи нещо. ;-)
Както се казва, ръгбито е груба игра за джентълмени, а футболът е джентълменска игра за грубияни.

Пък за традициите да не говорим: