Пловдивското супер „Ел класико”
Автор: Жаклин Михайлов



В това дерби е събрана в огромни количества автентичната енергия на чистия и непокварен футбол

На фона на постоянната деградация на стойностите във вечното дерби на България, в последните 10-15 години все повече изпъкват достойнствата на голямото градско дерби на Пловдив. В историята настъпват различни промени, някои неща губят първоначалните си измерения, други обратно намират начини да вървят напред и да придобиват нови стойности. Дербито на град Пловдив с оглед на процесите в българския футбол в модерната, демократична епоха се оказа резистентно на ерозия и успя да съхрани непоклатима, цялата своя историческа естетика. В неделя страстите в Пловдив ще са точно толкова силни, каквито са били и преди 30, и преди 40 години, макар и на терена да ги няма Бонев и Дерменджиев. Градът осъмва с усещането за нещо изключително, за нещо подобно на Коледа, но с друг дух. Автентичното усещане, че животът се осмисля в дни като този, заради изначалния избор, към който си останал верен.

Не е само до местен шовинизъм

Да, факт е че Пловдив е град в България, но преди всичко си е Пловдив. С други думи – градската среда, култура, история, дори начин на мислене и изразяване, прави от Пловдив нещо неповторимо и различно. Една подчертана оригиналност, в която футболът се е втъкал и се е превърнал в неизменна част от пейзажа. Силно присъствие на артистичност, която прелива и на футболния терен. Футболното дерби на двата най-популярни отбора е част от тази култура. То е и част от приемствеността, нишката, която в българския футбол съвсем е изтъняла. В Пловдив и фенът на 70 години, и този на 17 са с една и съща нагласа и могат спокойно да общуват, а това е много важно условия за традициите на един клуб. Това е причината на стадиона да отиват 20 хиляди ботевисти, без да се интересуват отборът им в коя група се подвизава. За клубната култура това просто няма никакво значение. Ботев не е мястото,което заема в групата, а усещането за принадлежност. Абсолютно същото важи в пълна сила и за привържениците на Локомотив, които също приемат отбора си и са еднакво съпричастни към добрите и лоши моменти. Дори самото противопоставяне на привържениците на двата клуба е по-скоро културологичен сблъсък. На една група хора с друга група, която се дели в различията си само цветово. Но пък в това разделение се влага цялата възможна футболна страст.
Има и още нещо, което прави този двубой толкова особен, специфичен. Той е образец на типичното градско дерби, ЦСКА и Левски са по-скоро национално представени отбори и техните привърженици не са дислоцирани само в столицата. Локомотив – Ботев си е само на град Пловдив, той се гледа от цялата страна, но 99 процента от атмосферата около мача е запазена марка на града. Дербито е като културен паметник на този хилядолетен град.

Дербито на Пловдив е най-добрия мач

Това твърдение естествено е пристрастно, но и за него могат да се намерят логични основания. Сигурно е, че днес играчите на двата отбора са идеологически подковани и знаят в какво събитие ще вземат участие. Независимо, че някои от тях допреди месеци въобще не са и чували за този град и за този велик мач, те са готови да участват в спектакъла. Нещо, което например в последно време убягва при участниците във вечното дерби, които по скоро приемат ролята на случайно попаднали. Страстта с която ще се играе пловдивското супер „Ел класико” наистина е несравнима. Пълният стадион, атмосферата, нагорещените дни преди мача, надъхването, усещането за нещо специално, подготвя 90 минута на истински, автентичен, вълнуващ футбол. Съперничество, в което тактика, моментни възможности, финансови проблеми отстъпват пред ценности като чест, достойнство, морал. В този мач се играе за доказване, но не с цел придобиване на материални ползи, а единствено и само за признание. Което после ще премине в безкористна любов. Това, което пловдивските фенове дават на героите от този мач не може да бъде сравнено с нищо друго. Затова и да вкараш гол, и да направиш решителна намеса, и дори да се сбиеш на терена е проява на уважение и отношение към хората, които всъщност правят мача, това което е. Може бе няма да е пресилено твърдението, че подобно на Аржентина и в този мач публиката не е просто зрител – тя го играе заедно с играчите. И вероятно 22-ата на терена го усещат, защото това ги кара да се показват дори повече от това, което по принцип могат като футболисти. Особено в последните години, когато на игрището не са онези уникални артисти от миналото, дербито е и възможност да се надскочиш. Посредствени футболисти са правили чудеса в този мач. Такива примери има не един и два!

Този път ролите са разменени

Това издание на дербито е много специално,защото за пръв път от много години насам, клубът с по-добри начални позиции е Ботев. Това не се е случвало поне от 10-15 години, долу-горе от края на ерата на „брокерите“. В този период именно успешните игри срещу Локомотив се превърнаха и в част от това, което спаси Ботев от пълна маргинализация. Защото точно в тези мачове – изпадащи,страдащи, безпарични, гладни, безпътни, момчетата в жълто-черно заличаваха разликите и играеха като равни с фаворитите от Локомотив. И дори ги побеждаваха, при това не рядко.

Сега Ботев си е стъпил на краката, отборът определено е тръгнал във вярната посока, макар и да е все още в началото. Направиха добър старт в първенството, мечтаят за Европа. Какъв по-добър момент за черно-бялата част на града да получи сладко отмъщение във вид на приземяване на врага. Сега е ред на тях, които преминаха през доста перипетии в последните 2 месеца да се докажат на своите верни фенове. Защото торсидата не очаква оправдания, тя иска героизъм. Да биеш този Ботев ще е особено сладост за душата на локомотивците.

В спортно-технически план предстои един равностоен, двуостър мач с преобладаваща агресия. Отборите не могат да се похвалят с наложен стил на игра, който би им помогнал да осъществят предимство. Явно е, че ни очаква зрелище от типа „на талази, на талази” с единични гениални прояви. Ако има играч, който може да направи разликата в дербито, то той се нарича Иван Цветков. Той ще е най-голямата заплаха за Локомотив, но пък техните скрити козове са пълна загадка.

И все пак в този мач е важно усещането и отсега е ясно, че за него ще се говори с дни напред. А оценката на футболните естети се подразбира от само себе си.