Понеже всички са спецове по футбола у нас и всеки се изказва компетентно по повод краха на националния ни отбор, си казах защо да не се изкажа и аз? Барабар Петко. Та значи, чувам аз, че се правят едни сравнения със "златното поколение" от 1994 г., които, видите ли, били на светлинни години от сегашните ни нехранимайковци-манекени.

Само дето точно онова поколение също беше пълно с примадони, пълнещи поп-фолк заведенията (или еквивалентите им тогава). Това мога да го потвърдя със сигурност. Помня как ги изловиха по басейните с биричките преди мача с Германия. Това, че имаха талант и късмет срещу немците (както и дух), не прави факта, че бяха пройдохи, невалиден. Забележете - отдавам особено значение на духа. Понякога той може да компенсира липсата на организация в решителни моменти. Другият вариант е Гърция 2004 - никакъв талант, но перфектна организация (и пак малко късметец). Ние нямаме нито дух, нито организация, нито талант (последното е спорно).

Да се замислим за първопричината за липсата на успехи и упадъка на футбола ни - ами просто е, затрихме си младежките школи. Един колега е дал сина си да тренира футбол, има желание момчето, а навярно и някакъв талант. Но... В един момент школата назначава бивш борец (!?) за футболен треньор, който нищо не разбира от футбол. Само ги кара да тичат като катъри. А те млади, естествено, че ще тичат. Но на нищо няма да се научат. Само се отбива номера, колкото да се оправдае прибирането на някакви средства и съществуването на такива псевдо-школи. Много малко са местата, където се работи сериозно, и те не могат да произведат необходимия контингент от таланти. Пък да не говорим какво се случва щом влязат в така наречения ни "професионален" футбол - тренера ти казва с колко трябва да паднеш в следващия мач, някакви батковци играят черно тото на твой гръб, а едни момченца дето се имат за трансферни агенти диктуват кой ще играе в национала и кой не. Е, КАК да се развива нещо в тези условия?

Ps. Бляскавото звездно минало като играч не те прави автоматично и добър треньор, мениджър или управник. Това стана повече от ясно през последните години.

Според мен израждането на българския футбол (защото за мен това е правилната дума), се дължи и на абсолютното му профанизиране.

За което обаче, според мен, основна вина имат не толкова профанизираните фенове (които са си еднакви по цял свят), а спортните медии. Какво имам предвид:

1. Българската спортна журналистика е на по-ниско ниво от жълтата преса. Липсват сериозни анализи - тактически, спортно технически или исторически. За сметка на това обаче, всички са информирани в коя дискотека е забелязан еди-кой си играч, каква кола кара, или какви гащи си е купила жена му. Липсва (обоснована) критика от страна на журнаистите -- която да дава на читателя/зрителя адекватна информираност за това какво се случва в спортните клубове.

Нека да ви дам три примера:
- Иво Димов - бивш играч на ЦСКА, Черно море и др. Комплексар (лично мнение), замаскиращ простия (не казвам просташки... а просто незадълбочен) си поглед върху живота с тонове абсолютно клиширани псевдо-философски изказвания, цитати от "Мъдростта на вековете" и "изтънчено" облекло. Ние навремето имахме един такъв подобен в училище, и се бяхме разбрали да не му се смеем много, защото е гадно да се подиграваш на човек, който явно има някакви проблеми -- но в случая с Димов, той беше абсолютен любимец на медиите. Поощряван, интервюиран по какви ли не сериозни въпроси, и даван за пример какви умни футболисти има в България. Извинявайте много, но това не е сериозна журналистика.

- Батето - абсолютен мошеник, радващ се на абсолютен 100%ов медиен комфорт. Няма смисъл да казвам нищо повече.

- Томислав Русев и радио Гонг - станали много популярни, заради това, че говорят "на езика на народа". Е извинявайте много, ама това го може абсолютно всеки от четящите този форум, примерно. Вместо да издигнат нивото на слушателите си, те слязоха на тяхното... Спомням си за една случка, която звучи като виц (а може и наистина виц да е - но абсолютно в стила на Гонг): Съобщава водещия за предстящите спортни събития на следващия ден, но прави грешка в началния час на волейболна среща от първенството за жени. Съответно после, вместо поправка, казва: "Не е от 6 часа, а е от 7. Но на кой му пука - това е волейбол, това са жени."
Е такава е цялата спортна журналистика.


2. Както при доста бедни държави, спортът в България е възприеман като (единствено) поле за завоюване на национално самочувствие. Това пак е разбираемо, макар и да е малко странно за мен, защото не сме страна с чак толкова небивал футболен успех, пък и имаме спортове, в които сме на по-добро международно ниво (например волейбол). Но фактът си е факт - българинът друго освен футбол не признава:-)


Та, като рзултат от горните две, българските футболисти, треньори и президенти са почитани като богове у нас и се радват на чудесен медиен комфорт. И дори и след поредната издънка, хората ще попсуват малко, но пак ще си ги гледат и следят, и догодина пак ще смятат отбори от Словакия, Словения и Азербайджан за безпроблемни съперници.

И ще си спомнят с умиление за 94та.

Действително медиите са другата голяма тема. Профанизирането е на всички нива, не само в спорта и по-специално в най-масовия (и съответно най-профанизиран) спорт. Израждането е в манталитета ни като цяло и най-видимата му изява са медиите. Нещата действат и в двете посоки - от една страна медиите "засичат" търсене на евтини сензацийки и съответно ги предлагат, а от друга и те поощряват изпростяването на собствената си публика, за да могат да лансират евтинийки без особени усилия.

Да подчертая нещо - това НЕ Е само в България. Това е масово по целия свят (почти). Парадокс, но колкото по-напреднало е едно общество материално, толкова по-сериозен е горния проблем. Примери много, като почнем от Англия (където голяма част от хората вече са с промити мозъци) и стигнем до Америка (където са стигнали и по-далеч в превръщането им в едни роботи, които само знаят да работят, да купуват някакви стоки дето са видели по ТВ-то и да гледат съботния бейзболен мач и толкоз). Натам отиваме и ние, само дето разликата е, че на гол тумбак чифте пищови - те поне го правят с някакво материално покритие, а ние само си въобразяваме, че като ги копираме, ще постигнем нещо. Спортът е само едното място, където това става видно, а футболът ни е точно на гол тумбак. Ама глас в пустиня, кервана вече е тръгнал и няма спиране.