"Наскорошното пищно пиршество на Тръмп заедно с Мит Ромни вероятно ще породи редица майтапи през следващите няколко дни, но то всъщност е символ на нещо много по-сериозно и погрешно в начина, по който новият президент осъществява прехода си от предполагаем мултимилионер към президент. Той бе избран от отчуждените дискриминирани онеправдани и забравени обикновени американци, които наистина едва свързват двата края. И въпреки това, дори когато Тръмп не прокарва жабешки бутчета със скъпо вино в компанията на новото си милиардерско приятелче Ромни, той е зает да пълни кабинета си със свръхбогати републикански лоялисти, които през целия си живот са стояли с гръб към нуждите на същите онези хора, които избраха Тръмп". -- Герш Кунцман

Е, нали я знаем старата поговорка. Не е луд който яде зелника, а този, който му го дава.

Х"американците сами си го избраха тоя. Или поне едно малцинство от тях, което се оказа достатъчно обединено и силно, за да го изстреля до позицията на лидер на нацията. Сега нямат право да реват, когато ги прецака. Или може би точно тогава трябва най-много да реват? Защото така или иначе той точно това ще направи. Направо ще ги съдере.


Тръмп може и да си е мислил, че да водиш една държава е същото като да управляваш бизнес - което може и да е една от причините сега да назначава в кабинета си все богаташи. А може и това да е единственият тип хора, на които той е склонен да се довери, защото са от неговата порода. Не знам коя от двете причини е по-важна за него. А най-вероятно го прави, просто защото той си е част от олигархията и сега логично я издига до положението тя да коли и беси (не че и досега въпросната олигархия не е държала и хляба, и ножа, но сега вече явно възнамеряват изобщо да не се крият).

Мисълта ми е, че ако обикновените "истински х"американци" от малките градчета в сърцевината на х"Америка, които до голяма степен изстреляха тоя галфон до най-важния пост в най-могъщата страна на света, са си въобразявали, че той наистина ще действа от тяхно име и ще отстоява интересите им (както неведнъж обеща) - опасявам се, че ги очаква леден душ през следващите четири до осем години. Той наистина беше издигнат на гребена на вълната от надежди за промяна и благодарение на обещанието си да изтръгне х"Америка от лапите на алчните, безразлични към обикновения човек елити. И когато тези мечти и надежди бъдат жестоко разбити на пух и прах от осъзнаването, че алчните безразлични елити не само не смятат да си ходят, ами даже още повече ще се окопават във властта благодарение на новия си шампион... ами, струва ми се, че може да се очакват големи, ОГРОМНИ неприятности.

Говоря за политически катаклизми. Не изключвам и масирано насилие. Вероятно революцията, за която Бърни Сандърс толкова пламенно настояваше, първо ще трябва да мине през доста грозен и разрушителен етап, преди нещата да тръгнат нагоре и да станат наистина съзидателни. Все пак, в известен смисъл, това би могло да е катарзисът, от който всяко общество се нуждае, за да се очисти от язвите и да продължи напред. И може би появата на Тръмп и излизането наяве на всичките онези безразлични, алчни мултимилионери с претъпкани от жабешки бутчета уста, е именно онзи болезнен, но задължителен катализатор, който ще предизвика този процес.

В заключение: имам усещането, че нещо в х"Америка ще се прекърши, и то много скоро. Но може пък в крайна сметка това да не е чак толкова лошо.

Има си един народен лаф „На нов началник и малко прасе не се радвай, защото не се знае каква свиня ще излезе!“.

Преди време в този блог пуснах коментар със смисъл, че бих се радвал на разочаровани физиономии на наивните местни политикани, не помня точно но това беше смисъла.
Е, изтрихте ме а е хубаво човек да си има винаги едно на ум.
Хубав ден, не се заяждам!

Теб не помня да съм те трил. Иначе лафа си го бива.