Постинг
20.01.2016 09:45 -
За доброволците... и отвъд тях.
Автор: asthfghl
Категория: Политика
Прочетен: 2022 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2016 15:47
Прочетен: 2022 Коментари: 2 Гласове:
21
Последна промяна: 20.01.2016 15:47
Всички сме се наслушали за битовата престъпност, която си вее байряка безнаказано из родината. В последните дни станахме свидетели и на няколко зверски убийства след побой над младежи вследствие на публични разправии. Вече сериозно е почнало да ни нагарча от всичко това. А може би и чувствителността ни вече е дотолкова притъпена, че сме склонни да махваме с ръка и да казваме, "нормално". Да, екстремното вече се възприема като нормално - и ние сме се докарали дотам, че стоим отстрани, докато убиват някого на улицата, крием се зад колективната си анонимност и не помръдваме пръст, за да помогнем на човека в беда. Освен, разбира се, за да натиснем бутона за снимане на телефона си. Може и някое селфи да направим.
В безсилието си срещу несправедливостта сме изгубили всякакво достойнство - и това е една възможна защитна реакция. Друга такава е да се вземем в ръце. Или по-скоро да вземем нещата в собствените си ръце. Но за това - малко по-надолу.
Полицията е доказала своята неефективност. Тя или няма ресурсите да покрие цялата територия на страната и да отговори на всяка ситуация, или не желае. Пък и е донякъде вярно, че полицията не е частна охраняваща фирма, та да патрулира превантивно навсякъде. Тази институция е доказала и своята некомпетентност (да не говорим за корумпираността, която често опъва чадър над извършителите, а и нерядко кара органите на реда всъщност да работят в съглашение с организираната престъпност). Дори и в редките случаи, когато някой извършител на престъпление бъде заловен, полицията не си свършва добре работата и не успява да събере доказателствата по начин, който би позволил на съда адекватно да въздаде справедливост на престъпника. Оттам идва и рефренът "ние ги ловим, пък те ги пускат".
Законите ни може и да са калпави, а може и да не са. По-важният проблем е, че съдът също не си върши работата. Извършители на нагли престъпления остават безнаказани и пуснати на свобода, въпреки че вината им е съвсем очевидна.
В резултат на всичко това, у хората преобладава чувството за несигурност, безсилие и... тиха ярост. И тотален крах на всякакво усещане за достойнство. И на всякаква вяра, че постигането на лична свобода е възможно.
Какъв е отговорът на този проблем? Кои са стъпките, които биха могли поне да започнат да ни движат в правилната посока за неговото разрешаване? Всъщност една такава стъпка беше направена не толкова отдавна - доброволческите групи. Но по едни причини или други, тази инициатива не просъществува дълго. Може би някои хора се уплашиха, че са на път да създадат едно Франкенщайново чудовище, което след време няма да са способни да контролират? Или пък просто не знаеха как да приложат опита със сходни доброволчески формирования, който съществува в ред напреднали държави (Швейцария е един добър пример в това отношение)?
В самата Конституция на САЩ например е залегнало правото на гражданите да се самоорганизират в доброволчески отреди ("militia") с цел самозащита. Всичко е регламентирано със закон - от начина на набиране и одобряване на членовете в такива групи, през начина на ефективно контролиране на дейността им от страна на правоохранителните органи, до системата на отчетност на дейността им. Това не са някакви си банди от квази-лумпени, които да обикалят наоколо и да се бият с хората. Това не са чети от хайдути, които са получили легитимация за замяната на една престъпност с друга. Не - всъщност в ред по-развити страни, доброволческите отреди са се доказали като ефективна добавка към полицията - особено в отдалечени и трудни за контролиране райони и ситуации. Каквито са например у нас ред села, които редовно стават обект на грабежи, битова престъпност и всякакъв род безчинства от местни дерибеи без никакво чувство на страх от наказание.
Има и други детайли, за които е необходимо да се помисли и които би следвало да са в добавка към подобна система на самоорганизация. Като например система на наблюдение на обществените места с камери, плюс съответния закон, позволяващ използването на видео доказателства в съда. Няма никаква логика лицето на един обирджия да е съвсем ясно заснето на камерите, а съдът да е безсилен да се възползва от това доказателство. Просто няма. Тук можем да включим и правото на въоръжена самозащита - една доста широка и спорна тема, по която, разбира се, има много за обсъждане и изпипване.
Аз обаче бих стигнал и по-надалеч. Тъй като, както казахме, полицията е некадърна и не върши работата си ефективно, възстановяването на доброволческите отреди е наложително. Но понеже у нас и на съда изобщо не може да се разчита да си свърши работата и да въздаде заслуженото на престъпниците, тогава какво правим? Когато един овластен човек си позволява да използва позицията си на власт, за да прави каквото си иска и остава безнаказан, тогава как той да си получи заслуженото? Когато един квартал или село е систематично обирано, а жителите му - изнасилвани и убивани, и когато това остава без никакви последствия, дори когато извършителите са ясни - тогава как да постъпим? Когато един убиец на улицата или на пътя бъде пуснат на свобода след 72 часа и така получи нова възможност да продължава да извършва престъпления - какво да кажем на покрусените близки на неговите жертви? Как да убедим останалите хора, че са защитени?
Знам, че за някои самозвани и в крайна сметка заблудени либерал-толеранти ще прозвучи като кощунство срещу "демокрацията" (която у нас е някакво псевдо-подобие на демокрация и по-скоро може да се определи като "свободия")... и дори жестоко, опасно и мракобесно - но на този етап единственото логично решение изглежда е хората сами да вземат правосъдието в собствените си ръце. Защото доброволческите отреди може и да са до известна степен полезни като превантивна защита, но веднъж като едно пресъпление е извършено и после остане безнаказано, как да защитим справедливостта? И нейната тотална липса не е ли по-опасна за демокрацията от саморазправата? Защото тя подкопава всякакво доверие в институциите, всякаква вяра в демокрацията и всякакво усещане, че човешкият живот и собственост имат някаква стойност.
Да, говоря не просто за доброволчески охранителни отреди - а за доброволчески НАКАЗАТЕЛНИ отреди. Звучи ви фашистки? Нощта на Дългите ножове, кафеви мундири и маршируващи фанатизирани членове на Хитлерюгенд (или поне надъхани младежи с промити мозъци, скандиращи името на бащицата Путин) - сигурен съм, че някои от четящите тези редове вече са извикали тези асоциации в съзнанието си. Защото е най-лесно да прибегнем до налагането на такива изкуствено създадени двуполюсни възможности: или си съгласен с настоящото положение на нещата, или си човеконенавистен, кръвожаден фашист. И нищо по средата. Подобни аргументи не оставят никакво място за нюанс, нали? Колко удобно.
Но нека оставим ирационалното и се замислим за момент. Когато един местен феодал и дерибей остава безнаказан след години издевателства над съгражданите си; когато един обирджия, превърнал се в убиец, затрил цяло семейство у дома им заради 200 лв, бъде пуснат на свобода след 72 часа; когато един местен управник блудства с непълнолетно момиче и не се окаже зад решетките; когато един депутат остава удобно укрит зад имунитета си, дори след дузина публични скандала, включващи побой и тормоз над обикновени граждани... когато полицията не е способна или не желае да си свърши работата, а продажният, импотентен съд, си затвори очите и пусне престъпника да си ходи - тогава саморазправата не остава ли като последната отчаяна мярка за въздаване на справедливост?
Когато народът се пробуди за идеята и осъзнае, че ако сам не вземе нещата в ръце, няма кой друг да го стори, понеже държавата няма никакво желание да си влезе в ролята; когато споменатият местен феодал осъмне с опожарени сараи (придобити с измами и рекет); когато споменатият убиец свърши окървавен в някоя канавка в покрайнините на града, а местният управник - групово изнасилен или пребит с камъни; когато споменатият депутат се окаже в интензивното със счупени ръце, крака и глава; с две думи, когато безнаказаните престъпници се сблъскат с озверелия от безсилна ярост народ - ето ТОГАВА те ще започнат сериозно да се замислят, преди да извършват своите издевателства. Само тогава живеещите във високите си изолирани крепости от власт и пари управляващи ще усетят как почвата под краката им се тресе - и ще вземат реални мерки. И само тогава нормалният живот и личната собственост на обикновения човек ще придобие някаква стойност, а усещането за сигурност, на което някога сме се радвали (но по онова време - с цената на свободата си), ще се завърне, а нацията ни ще възвърне достойнството си.
В безсилието си срещу несправедливостта сме изгубили всякакво достойнство - и това е една възможна защитна реакция. Друга такава е да се вземем в ръце. Или по-скоро да вземем нещата в собствените си ръце. Но за това - малко по-надолу.
Полицията е доказала своята неефективност. Тя или няма ресурсите да покрие цялата територия на страната и да отговори на всяка ситуация, или не желае. Пък и е донякъде вярно, че полицията не е частна охраняваща фирма, та да патрулира превантивно навсякъде. Тази институция е доказала и своята некомпетентност (да не говорим за корумпираността, която често опъва чадър над извършителите, а и нерядко кара органите на реда всъщност да работят в съглашение с организираната престъпност). Дори и в редките случаи, когато някой извършител на престъпление бъде заловен, полицията не си свършва добре работата и не успява да събере доказателствата по начин, който би позволил на съда адекватно да въздаде справедливост на престъпника. Оттам идва и рефренът "ние ги ловим, пък те ги пускат".
Законите ни може и да са калпави, а може и да не са. По-важният проблем е, че съдът също не си върши работата. Извършители на нагли престъпления остават безнаказани и пуснати на свобода, въпреки че вината им е съвсем очевидна.
В резултат на всичко това, у хората преобладава чувството за несигурност, безсилие и... тиха ярост. И тотален крах на всякакво усещане за достойнство. И на всякаква вяра, че постигането на лична свобода е възможно.
Какъв е отговорът на този проблем? Кои са стъпките, които биха могли поне да започнат да ни движат в правилната посока за неговото разрешаване? Всъщност една такава стъпка беше направена не толкова отдавна - доброволческите групи. Но по едни причини или други, тази инициатива не просъществува дълго. Може би някои хора се уплашиха, че са на път да създадат едно Франкенщайново чудовище, което след време няма да са способни да контролират? Или пък просто не знаеха как да приложат опита със сходни доброволчески формирования, който съществува в ред напреднали държави (Швейцария е един добър пример в това отношение)?
В самата Конституция на САЩ например е залегнало правото на гражданите да се самоорганизират в доброволчески отреди ("militia") с цел самозащита. Всичко е регламентирано със закон - от начина на набиране и одобряване на членовете в такива групи, през начина на ефективно контролиране на дейността им от страна на правоохранителните органи, до системата на отчетност на дейността им. Това не са някакви си банди от квази-лумпени, които да обикалят наоколо и да се бият с хората. Това не са чети от хайдути, които са получили легитимация за замяната на една престъпност с друга. Не - всъщност в ред по-развити страни, доброволческите отреди са се доказали като ефективна добавка към полицията - особено в отдалечени и трудни за контролиране райони и ситуации. Каквито са например у нас ред села, които редовно стават обект на грабежи, битова престъпност и всякакъв род безчинства от местни дерибеи без никакво чувство на страх от наказание.
Има и други детайли, за които е необходимо да се помисли и които би следвало да са в добавка към подобна система на самоорганизация. Като например система на наблюдение на обществените места с камери, плюс съответния закон, позволяващ използването на видео доказателства в съда. Няма никаква логика лицето на един обирджия да е съвсем ясно заснето на камерите, а съдът да е безсилен да се възползва от това доказателство. Просто няма. Тук можем да включим и правото на въоръжена самозащита - една доста широка и спорна тема, по която, разбира се, има много за обсъждане и изпипване.
Аз обаче бих стигнал и по-надалеч. Тъй като, както казахме, полицията е некадърна и не върши работата си ефективно, възстановяването на доброволческите отреди е наложително. Но понеже у нас и на съда изобщо не може да се разчита да си свърши работата и да въздаде заслуженото на престъпниците, тогава какво правим? Когато един овластен човек си позволява да използва позицията си на власт, за да прави каквото си иска и остава безнаказан, тогава как той да си получи заслуженото? Когато един квартал или село е систематично обирано, а жителите му - изнасилвани и убивани, и когато това остава без никакви последствия, дори когато извършителите са ясни - тогава как да постъпим? Когато един убиец на улицата или на пътя бъде пуснат на свобода след 72 часа и така получи нова възможност да продължава да извършва престъпления - какво да кажем на покрусените близки на неговите жертви? Как да убедим останалите хора, че са защитени?
Знам, че за някои самозвани и в крайна сметка заблудени либерал-толеранти ще прозвучи като кощунство срещу "демокрацията" (която у нас е някакво псевдо-подобие на демокрация и по-скоро може да се определи като "свободия")... и дори жестоко, опасно и мракобесно - но на този етап единственото логично решение изглежда е хората сами да вземат правосъдието в собствените си ръце. Защото доброволческите отреди може и да са до известна степен полезни като превантивна защита, но веднъж като едно пресъпление е извършено и после остане безнаказано, как да защитим справедливостта? И нейната тотална липса не е ли по-опасна за демокрацията от саморазправата? Защото тя подкопава всякакво доверие в институциите, всякаква вяра в демокрацията и всякакво усещане, че човешкият живот и собственост имат някаква стойност.
Да, говоря не просто за доброволчески охранителни отреди - а за доброволчески НАКАЗАТЕЛНИ отреди. Звучи ви фашистки? Нощта на Дългите ножове, кафеви мундири и маршируващи фанатизирани членове на Хитлерюгенд (или поне надъхани младежи с промити мозъци, скандиращи името на бащицата Путин) - сигурен съм, че някои от четящите тези редове вече са извикали тези асоциации в съзнанието си. Защото е най-лесно да прибегнем до налагането на такива изкуствено създадени двуполюсни възможности: или си съгласен с настоящото положение на нещата, или си човеконенавистен, кръвожаден фашист. И нищо по средата. Подобни аргументи не оставят никакво място за нюанс, нали? Колко удобно.
Но нека оставим ирационалното и се замислим за момент. Когато един местен феодал и дерибей остава безнаказан след години издевателства над съгражданите си; когато един обирджия, превърнал се в убиец, затрил цяло семейство у дома им заради 200 лв, бъде пуснат на свобода след 72 часа; когато един местен управник блудства с непълнолетно момиче и не се окаже зад решетките; когато един депутат остава удобно укрит зад имунитета си, дори след дузина публични скандала, включващи побой и тормоз над обикновени граждани... когато полицията не е способна или не желае да си свърши работата, а продажният, импотентен съд, си затвори очите и пусне престъпника да си ходи - тогава саморазправата не остава ли като последната отчаяна мярка за въздаване на справедливост?
Когато народът се пробуди за идеята и осъзнае, че ако сам не вземе нещата в ръце, няма кой друг да го стори, понеже държавата няма никакво желание да си влезе в ролята; когато споменатият местен феодал осъмне с опожарени сараи (придобити с измами и рекет); когато споменатият убиец свърши окървавен в някоя канавка в покрайнините на града, а местният управник - групово изнасилен или пребит с камъни; когато споменатият депутат се окаже в интензивното със счупени ръце, крака и глава; с две думи, когато безнаказаните престъпници се сблъскат с озверелия от безсилна ярост народ - ето ТОГАВА те ще започнат сериозно да се замислят, преди да извършват своите издевателства. Само тогава живеещите във високите си изолирани крепости от власт и пари управляващи ще усетят как почвата под краката им се тресе - и ще вземат реални мерки. И само тогава нормалният живот и личната собственост на обикновения човек ще придобие някаква стойност, а усещането за сигурност, на което някога сме се радвали (но по онова време - с цената на свободата си), ще се завърне, а нацията ни ще възвърне достойнството си.
решение, макар че все повече съм склонна да застана зад него. Но кой ще влезе в тези "отреди"? Ние сме нация от "селфисти"...
цитирайДа, малко е крайно, но пък от друга страна, крайна ситуация като настоящата налага или по-драстични мерки, или нещата просто ще продължат да се свличат надолу.
Добър и труден въпрос - кой би се включил. Някои биха казали, че при подходящи стимули за включване в подобна инициатива ще се намери кой да се включи. Други биха казали, че има опасност тези групи да се превърнат в легитимирани банди и да бъдат обсебени от организираната престъпност или от хулигани, вместо от нормални граждани (които са по-малко склонни на действие). Има я тази опасност, не отричам. Не казвам, че пътят към подобна мярка не е осеян с безброй остри камъни. Но в крайна сметка той е по-верният в сравнение със сегашното носене по течението.
Знам, че това не е никакво оправдание, но "селфизмът" не е монопол само на нашата нация. Този феномен се просмуква все повече в съвременното общество по целия свят. Пък и в термина "селфизъм" има доста уместно вложен втори смисъл - себичност. Но това е една друга, също доста обширна тема.
цитирайДобър и труден въпрос - кой би се включил. Някои биха казали, че при подходящи стимули за включване в подобна инициатива ще се намери кой да се включи. Други биха казали, че има опасност тези групи да се превърнат в легитимирани банди и да бъдат обсебени от организираната престъпност или от хулигани, вместо от нормални граждани (които са по-малко склонни на действие). Има я тази опасност, не отричам. Не казвам, че пътят към подобна мярка не е осеян с безброй остри камъни. Но в крайна сметка той е по-верният в сравнение със сегашното носене по течението.
Знам, че това не е никакво оправдание, но "селфизмът" не е монопол само на нашата нация. Този феномен се просмуква все повече в съвременното общество по целия свят. Пък и в термина "селфизъм" има доста уместно вложен втори смисъл - себичност. Но това е една друга, също доста обширна тема.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
