Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2010 12:18 - Как да водим нормален дебат
Автор: asthfghl Категория: Политика   
Прочетен: 15878 Коментари: 15 Гласове:
6

Последна промяна: 03.11.2010 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди време на едно друго място ме попитаха какъв съвет бих дал на някого, който иска да подобри комуникацията си с другите хора, особено в условията на активен и нажежен спор. Особено пък на политическа тема (чувал съм, че този вид дискусии често се нажежават) ;-)

Сигурно съм създал погрешната представа за твърде търпелив и тактичен човек, за да ме питат такова нещо. А всъщност съм... хм... е, май наистина съм! (Колко скромно!) :-Р

Както и да е. Ето нахвърляни няколко неща, които успях да скалъпя като насоки, използвайки единствените си две сиви клетки, които не спят в момента. Сигурно няма да ви кажа нищо ново, но все пак не е зле да прегледаме основните положения.


Първо, да определим какво е "дебат". Вероятно има толкова възможни дефиниции колкото хора има по света, защото всеки има различен подход и цели, когато участва в един дебат. За мен той е начин да науча нещо ново - по теми, които са ми интересни, даже по маловажни теми, неща за света и живота, и да, също за другите хора и за отношенията между тях. Всъщност сигурно ще прозвучи парадоксално, но често дори в политическите дискусии участвам не толкова заради политиката, а за да общувам с хора и да науча нещо ново за тях. Дебатът е също средство да споделиш разбиранията си и възгледите си, да представиш собствената си гледна точка и да я тестваш на фона на останалите. И ако имаме късмет, да научим някого на нещо ново, докато самите ние учим. Да спориш с някого е двупосочен и многостранен процес. Разбира се, някои (повечето?) сега ще ми заявят: но това не е "истински" спор, това е просто дискусия, а единственото, за което си струва да спориш, е да "спечелиш" (нещо). Макар че аз не виждам особен смисъл да се опитваш да убеждаваш някого в неговата "кривота" и твоята "правота" (като и двете понятия са много субективни), или пък да се пробваш да вербуваш някого за твоята "кауза", или просто да създадеш впечатлението, че си голям умник, с който всеки трябва да се въздържа да влиза в спор, защото ще го "затапиш"; или пък че си невероятна гад, от която всеки трябва да бяга като дявол от тамян и въобще не трябва да те заговарят, иначе вербално ще ги "унищожиш". Сякаш страхът носи респект? Не го разбирам този подход и той определено не работи в моя полза - каквото и да си говорим, това ми звучи като страшна загуба на време. Но добре. На тези, които обикалят из форуми и форумчета, за да "спечелят онлайн-войната", успех им желая в това начинание! Предполагам за тях четенето по тази тема се изчерпва дотук и можем да си кажем чао. Явно на тях няма какво повече да кажа, което да ги заинтригува.


За останалите, ето останалата част от безсмислените ми брътвежи. Е, как може да се подобри комуникацията в един дебат/спор?

Ами, можем да започнем с броенето до 10, когато ще пишем/казваме нещо, за което имаме съмнения, че може да бъде възприето двояко. Като казвам броене, нямам предвид "1, 2, 3, 4 и т.н.". Говоря да използваме 10 секунди, за да се опитаме да се поставим на мястото на отсрещната страна, с която разговаряме. Да се опитаме да разберем защо другият казва това, което казва - има ли някакъв скрит подтекст зад думите му, има ли нещо, което остава недоизказано или недотам добре изразено, или пък нещо, което крият с някаква цел? И какво всъщност цели да постигне, като казва еди-какво си. Какъв мотив има. Като цяло, каква реакция очакват от нас.

И тогава поднесете изненадата. Не правете каквото се очаква от вас, защото така ставате предсказуеми и директно попадате в ръцете на "противника", нали така? А това е последното нещо, което искаме, нали? Искаме да го "спечелим" тоя спор, нъл" тъй? Е, тогава се постарайте да разберете целта на другата страна. Ако просто се опитват да ви раздразнят за собствено удоволствие (т.е. ви тролят), извадете този факт на показ и им кажете, че не са успели. Ако настояват с опитите, спрете да "храните трола", като го игнорирате и той ще изгуби интерес и ще ви остави. Ако наистина другият е заблуден (според вас), но показва желание за смислен разговор, покажете му къде греши. Опитайте се да избягвате лични нападки - това е най-дразнещият похват, който може да съществува. Придържайте се към същината на обсъждания въпрос и използвайте най-мощната си аргументация, която имате на разположение и ако сте подкрепили гледната си точка с надеждни факти, леснодостъпна логика и сте вложили разумни доводи, има голям шанс другата страна да почне да забелязва къде греши. А публиката (ако има такава) със сигурност има глава на раменете си, не се безпокойте за това - те лесно ще усетят кой крив и кой прав. Дори ако тролът е прекалено гръмогласен и словоохотлив, той все пак си е само един трол - и това няма да остане незабелязано. Така че като толкова настоява, оставете го сам да се излага, той няма нужда от вашата помощ. Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. :-)

Но когато спорите, помнете, че в момента, в който изместим нещата на лична основа, разговорът вече е приключил и започва кавгата. Ако наистина държите да постигнете нещо в един дебат, използването на лични нападки и квалификации не е тактиката, която търсите - тя ще ви върне обратно на старта, при това с много по-неизгодна изходна позиция. А веднъж повторно стигнали дотам, мърдането от тази позиция е почти невъзможно, освен с цената на огромни отстъпки и от двете страни.

И винаги показвайте респект. Винаги. Когато другата страна усети, че уважавате гледната й точка, даже и да не сте съгласни с нея и даже да мислите, че е изначално погрешна, тя пак ще намери мотив да уважава и вашата гледна точка.

И последно, но най-важното: ИЗСЛУШВАЙТЕ. Не просто защото така е "редно". Ако щете, защото първо-напърво ви е нужно нещо, на което да стъпите в един спор. Ако не чувате другата страна, а само бълвате предварително измислените си фрази, не постигате нищо освен превръщането на себе си в тухлена стена, в която в много скоро време ще откажат да се блъскат. Така че слушайте хората, чуйте какво ви казват. Не бързайте да вадите изсмукани между пръстите заключения какво са искали да кажат и да им слагате чужди (ваши) думи и съждения в техните уста. И не ги съдете що за хора "вероятно" са, възоснова на няколко избирателно чути думи; не прибързвайте да им лепите етикети и да ги слагате в категории, не изваждайте отделни части от изречения извън контекста. Вместо това, разглеждайте изявленията им в тяхната цялост, поставени в контекст. СЛУШАЙТЕ ги и им засвидетелствайте, че ЧУВАТЕ какво всъщност ви казват. Чувството, че те слушат, е много силно, а в резултат то настройва другия също да те слуша. И така става истинският диалог. Даже и да не сте съгласни един с друг. А ако твоето мнение наистина е по-стойностното, рано или късно другата страна ще започне да осъзнава, че си струва да се замисли над него - дори и да не си го признава веднага и все още да заявява, че не е съгласна. Да, ефектът от стойностния дебат се простира далеч отвъд завършека на разговора...

В краен случай страните ще се съгласят да останат на различни позиции, било то поради фундаментални различия, или защото нямат възможност да продължат спора. Ще си стиснат ръцете и ще се разделят като надеждни партньори в изкуството на спора. И следващия път ще са готови за нова порция.

И все пак, ако нищо от гореизброеното не подейства, винаги е от полза да станеш за малко от тази проклетия, да зарежеш клавиатурата за минутка, да излезеш да подишаш чист въздух, да изпиеш един лимонов сок или ледена биричка или там каквото ти е на сърце... и тогава, ако още ти се продължава, да се върнеш. Обикновено това има отрезвяващ ефект. Разликата веднага се усеща. Няма да те заболи, ако направиш крачка назад за миг, погледнеш се отстрани и потърсиш къде може да си сбъркал в комуникацията си с другата страна - къде е възможно да си пропуснал нещо, да си недоразбрал нещо, или пък теб да са разбрали накриво. Резултатът от тази самооценка може би ще те изуми.


Знам, знам... нищо, което изписах дотук, не е някаква велика новост за никого. Всичко е изтъркани клишета и добри пожелания, които изглеждат неизпълними в реалния живот, нали така? Но пък нали такъв беше въпросът - как да подобрим комуникацията си в един спор? Не боли глава да ги повторим. И като се замислиш, колцина от нас са съумявали да изпълнят тези основни насоки? В действителност се оказва, че не е никак лесно. Повечето хора рядко успяват да изпълнят дори една. Но ако редовно ви се удава да изпълните поне 2 от тези неща като хората, ще имате голям успех. Гаранция! :-)

Съжалявам, ако съм досадил. Някои може и да решат да отделят по 10 секунди от ценното си време да обмислят горното словоизлияние, използвайки колкото там сиви клетки имат на разположение в момента. За останалите - успех със "спечелването" на онлайн битката! Може би някой ден ще ви се удаде, кой знае? ;-)



Тагове:   политика,


Гласувай:
6



1. анонимен - Мартин
03.11.2010 17:36
Всичко казано е вярно и ако се опитвахме да го спазваме при спор определено щеше да спечели всеки по нещо. Но... За мен има не едно голямо но. Първо - за да се води диалог на ниво над просто "кавга" нивото на събеседниците трябва да е поне приблизително еднакво. В противен случай думите ще са като разделящи се пътища или просто няма да има удоволствие/защото липсва мислене или информация/.Второ - дори и нивото да е еднакво трябва и моментното псих. състояние да е еднакво -и двете страни да искат да говорят, да са в кондиция, да не са раздразнени от нещо странично или просто уморени т.н. Трето - трябва да имеят да се изразяват, защото безсилието да мислиш нещо но да нямаш речника да го изразиш убива смисъла от полемиката. Сигурна ще се досетя и за още леки забележки .... когато не съм така уморен, но пък съм отворен за дебат. И още нещо - мълчанието не винаги е признак на търпение.
цитирай
2. asthfghl - 1.
03.11.2010 17:42
Напълно съгласен съм с №1. Затова още в началото поставих условие: спори се с някой, който се включва в спора с цел себеобогатяване. Тези, чиято единствена цел е драченето (т.е. троловете) не са предмет на този пост.

Приемам и №2, с допълнението, че и този момент беше предвиден - психическото състояние на участниците невинаги е отлично. Оттам и съветът да се направи пауза, когато е нужно.

Общо взето нямам възражения по точките. :-)

Все пак липсата на изразени разногласия понякога НАИСТИНА може да означава съгласие. ;-)
цитирай
3. zlokuche - Добри съвети...
03.11.2010 19:11
Ще си позволя да добавя още една препоръка - понякога е по-добре да се оттеглим от дебата, а умението да се види въпросния момент е ценно (и си струва да бъде научено). Дали се оттегляме поради липсата на смисъл в определен дебат или с намерение да продължим по-късно е отделен въпрос.
цитирай
4. asthfghl - 3.
03.11.2010 22:46
Стига да не се възприеме, че се "предаваме". В случая с трола, 100% той така ще го разтълкува, но не че за нас е от значение какво пък мисли един трол (ако въобще мисли) :-)
цитирай
5. zlokuche - @asthfghl: При тролите оби...
03.11.2010 23:10
@asthfghl:

При тролите обикновено се оказва верен съвета да "убием простака с мълчание". Лишени от отговор, повечето троли просто умират от глад.
цитирай
6. анонимен - Мартин
04.11.2010 09:59
Не ме разбра или умишлено издърпа моите забележки в посоката на твоята мисъл. в спор човек може да влезе с искреното желание за "себеобогатяване", но просто познанията му да не позволяват да е на нивото на събеседника. Въпрос на натрупана информация, която обаче да може да се асимилира, осмисли и да се формира като своя истина. Тук няма злонамереност, а различно ниво на себеразвитие. Това е различно.
№2 - нямах предвид да се осмисли чуждата позиция или собствения си гняв чрез 10секунди пауза. Темпераментът на всеки е различен, различен е и емоционалния подход във всеки спор/доколко темата те увлича например/. С различен патос /както знаеш се спори/ в зависимост от събеседника, умората или личнтото ти пристрастие към темата.
№3 - Може би не можеш да разбереш какво е да имаш мнение, но да не можеш да го формулираш правилно,така че да си разбран.Видно е ,че боравиш умело с думите/това не е комплимент/. Грубо казано има хора с беден речник или им трябва повечко време да формулират изказа.В такъв спор ти ще доминираш- това убива истинския дебат- като да говориш с дете, разговор ще има, но и двете страни няма да са удовлетворени.
И за финал - мълчанието може да означава много и различни неща - изкуство е да можеш да го мълчиш в подходящия момент /а не винаги/.Точно многозначието обърква противника.А колкото до троловете - защо се коментират изобщо. Простотията е най-масовото явление днес - явно просто трябва да приеме като факт, който не подлежи на промяна отвън, а промяната отвътре е изключително трудно постижима...
Дебатът, като всяко нещо в живота, се води или защото трябва или защото искаш. И ако не задължение /в което съм убеден/ изборът е за всеки -колко и как да участва, и колко удоволствие ти носи.
цитирай
7. asthfghl - 6.
04.11.2010 10:45
в спор човек може да влезе с искреното желание за "себеобогатяване", но просто познанията му да не позволяват да е на нивото на събеседника


Ами нали една от целите е да учи - ще слуша и ще се учи. :-)

Разбрах №3. Има го и този риск. В такъв случай по-слабата (реторично) страна е оставена на милостта на по-силната да не я доминира прекомерно, а това си е риск. Има дисбаланс.
цитирай
8. анонимен - Мартин -7
04.11.2010 11:21
Ами нали една от целите е да учи - ще слуша и ще се учи. :-)

Прав си -ще слуша/може би/ и ще учи /може би/, но това не е дебат, а лекция....
цитирай
9. asthfghl - 8.
04.11.2010 11:24
Знам, че представата ми за дебат е малко по-специфична. ;-)
цитирай
10. анонимен - Мартин 9
04.11.2010 11:35
Представата ти за дебат съвпада с моята -почти. Защото ако искаш да научиш нещо ново -това не е единствената форма - четеш, слушаш само /без да опонираш/ или дори разговор, в който страните са на една позиция и споделят мисли, идеи и ...т.н.
Спорът е сблъсък на идеи и тук защитата на твоята теза задължително минава през риториката. Така, че за мен да гледам на дебатирането само като източник на информация е като да ползвам компютъра си само като калкулатор.
цитирай
11. asthfghl - 10.
04.11.2010 11:53
Т.е. съгласен ли си, или не, с твърдението, че "в спора се ражда истината"?

Както обясних, за мен дебатът е обмен на информация И мнения. Целта на този пост е да предложи начини за подобряване шанса тези идеи и информация да бъдат чути и възприети, за да могат и да бъдат разгледани. Всеки сам си пресява през своето сито каквото от тези идеи и информация би му било от полза - и така формира "своята истина".

Ако всеки говори *НА* другия, вместо *С* другия, това не е дебат и никой не извлича нищо полезно. Тук се опитах да обясня как това може да се избегне.
цитирай
12. анонимен - Мартин 11
04.11.2010 14:29
Т.е. съгласен ли си, или не, с твърдението, че "в спора се ражда истината"?
На този въпрос отговорът е ЗАВИСИ -не е нужно да се мотивирам след всичко казано до тук и от двама ни.

Постът много ми хареса и коментарите ми бяха изцяло в духа да доразвия твоите мисли.Не е нужно да се защитаваш или обясняваш целта ти - не те нападам. Изказаните по-горе тези и от двама ни /и като цяло диалога/ е ярък пример онагледяващ тезите в поста ти. Не мислиш ли? Приятно е да се води дебат с теб!
цитирай
13. asthfghl - 12.
04.11.2010 14:30
;-)
цитирай
14. zaw12929 - Да, може думата дебат: казана така:
07.02.2011 11:26
определим какво е "дебат". Вероятно има толкова възможни дефиниции колкото хора има по света, защото всеки има различен подход и цели, когато участва в един дебат. За мен той е начин да науча нещо ново - по теми, които са ми интересни, даже по маловажни теми, неща за света и живота, и да, също за другите хора и за отношенията между тях. Всъщност сигурно ще прозвучи парадоксално, но често дори в политическите дискусии участвам не толкова заради политиката, а за да общувам с хора и да науча нещо ново за тях.
ДА СЕ ЗАМЕНИ С блог.БГ ТЪК ПРАВИМ СЪЩОТО, ПОНЯКОГА, КАТО МЪЛЧИМ И ЧЕТЕМ ИЛИ ПИШЕМ КОМЕНТАРИ.
БЛАГОДАРЯ ЗА ЛИНКА!
цитирай
15. bizcocho - Страхотно е написано! Дали успявам ...
06.05.2011 16:43
Страхотно е написано! Дали успявам да спазя всичко написано? Трябва да поразгледам из себе си... Но в този случай аз нямах и опонент... но заради нищо неподозиращото момче ми се стори, че трябва да се обадя...
А иначе съм напълно съгласна за разходката, в завършекът на постинга, но... няма как да се възползвам... Временно е, не е завинаги, но придвижването ми без придружител на този етап е проблем/вече 6 месеца/. Днес тук не е празник/живея извън бг/ и всички са на работа :) Рядко се случва, все има някой при мен. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4280218
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив