Тези дни всеки си чеше езика с всякакви приказки относно Иран, независимо колко много знае (или не знае) по въпроса. До преди седмица, единствения начин да чуеш нещичко за Иран беше само във връзка с пустата им ядрена програма, как щели да изтрият Израел от картата на света и колко "зли" са иранците (Оста на Злото някой да помни случайно?)  А сега изведнъж всеки страшно уважава иранците и е загрижен за демокрацията в тази велика страна - не е ли изумително? Може би и аз трябва най-сетне да се присъединя към този хор - как така още не съм поместил нито една снимка цялата в зелено и с надпис "Къде отиде моят/техният/кой да е вот"? В този ред на мисли, наскоро попаднах на едно прозрение, изказано в една дискусия (познайте на каква тема? - познахте, за Иран!), което ме накара да се замисля и от една друга страна на ситуацията...

(приблизителен превод)

"Само на мен ли ми се струва, или и вие имате същото чувство, че Иран успя да отклони вниманието от ядрената си програма?

Юни 2009 г.
Международната агенция за атомна енергия: Иранци, какво се случва с ядрената ви програма?
Иран: Абе оставете ни на мира за малко, не виждате ли, че имаме размирици по улиците?

Август 2009 г.
Иран: Онези хипита от опозицията най-сетне млъкнаха. О, а между другото, вече имаме ядрено оръжие.
МААЕ: Ох, по дяволите..."


Знам, в момента звуча като досадна гадина, а ролята на адвокат на дявола не ми е много присъща, но колкото и цинично да звучи, във всичко това има страшно много смисъл, не мислите ли? А може би просто съм прекалил с шпионските филми. Всеки сам си решава.