Новата студена война

Речта на Путин на 10 февруари 2007 г. в Мюнхен беше като своего рода водородна бомба. Ако някой дотогава се е съмнявал във връщането на Русия на международната арена като основен играч, това вече не е актуално.
     Така наречената "голяма мечка" се завръща на голямата сцена. Путин води към нова студена война - с подобни заглавия медиите в САЩ и Европа написаха такива неща, че все още е непонятно как е възможно да съществува такава ужасна империя на лицето на Земята и защо никой още не й е изпратил някакво висше наказание, включително натовски танкове, самолети и ракети.
След това тонът започна да омеква и Путин беше обвиняван в по-малки грехове - в стремеж на Русия да върне онази роля на международната арена, която някога играеше СССР.
     Един от основните критици в началото беше новият секретар на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, който акцентира върху безпрецедентния според него факт, че руските въоръжени сили ще получат ново оръжие за 189 милиарда долара. Вероятно не знаеше, или умишлено пропускаше да отбележи, че военният бюджет на САЩ е 29 пъти по-голям от руския и че само за своята ПРО американците ще похарчат 170 милиарда долара.
За да няма илюзии какво точно е казал в Мюнхен, при обиколката си в Близкия Изток, Путин отново повтори казаното в Мюнхен и заяви, че това ще е дългосрочната политика на Русия, което реално означава курс до средата на XXI век.

Заради това новата Студена война между Русия, САЩ и НАТО може да се счита за вече започнала.
     След 10 февруари светът навлезе в нов етап от своето развитие. 16 години след разпадането на СССР, през които Западът отреди на Русия и на страните от Източна Европа ролята на победени, които не могат да имат мнение по вътрешната и международна политика, Путин обяви война на този нов световен ред, в който господстват САЩ, голямата глобална суперсила, която решава всичко със сила и произвол.
Западът не можа да разбере защо Русия въобще се осмелява да говори по толкова важни теми и да предявява някакви претенции. Победеният може само да лежи в опашката на победителя, като повтаря неговите движения и нищо повече.
     Може би Западът очакваше, че Путин, както по времето на Горбачов и Елцин, ще запее песен за единно световно демократично общество и общочовешки ценности, докато САЩ и НАТО ще го мъмрят за неговата недемократичност и неототалитаризъм, т.е. да оспорват правото на Русия на нейни критерии за истина и суверенна демокрация. Именно - суверенна, а не западна, или евроатлантическа. Примерът може да е заразителен за целия свят, ако и той реши да изгражда своите общества според свои принципи, а не според донесената му западна демокрация, както в Ирак.
Но нещата за Запада са по-лоши, защото сега Русия прави заявка за възстановяване на нейната мисия от близкото минало като защитник на интересите на "унижените и оскърбените", т.е. на втори полюс на съвременния свят.
     Неслучайно в руските медии за първи път от много години се срещнаха и най-точните оценки като например "Путин даде да разбере на събеседниците в Мюнхен, че са нищожества." Това, разбира се, го каза в рамките на така наречената политкоректност. Но те разбраха какво иска да им каже.
Наистина интересна беше гледката на присъстващите в мюнхенската зала западни политици и различни лидери. Постепенно лицата им ставаха все по-мрачни. Тишината, която налегна залата, не беше каменна. Повечето седяха с такива физиономии, като че ли нищо не разбират. Но със сигурност схващаха, че Русия окончателно се събужда от пасивното противопоставяне на еднополюсния свят, като едновременно ще увеличава своя военен потенциал и ще изгражда нови блокове и съюзи.
     Ясно беше, че Путин отдавна е очаквал този момент. Скоростта оттук нататък само ще нараства.
     На първо място идва заключението, че еднополюсният свят не се е състоял и идва нова система на междудържавни отношения, преди всичко на огромния икономически потенциал на неформалния глобален блок Бразилия, Русия, Индия и Китай.
На второ място, Русия и Китай нямат друг избор, освен търсене на асиметрични отговори на САЩ във военната област.
     Предупреждението не е само към САЩ, но и към НАТО. Путин каза: НАТО е военно-политически блок и няма право да решава глобални проблеми вместо ООН и да се разширява въпреки договореностите от 1990 г.
Той отправи и няколко предупреждения към САЩ, сред които, че Русия ще излезе от Договора за унищожение на ракетите със среден и малък обхват от 1987 г.
Путин представи сметката на Запада за неговата антируска политика след 1990 г. От времето на Брежнев никой руски лидер не беше говорил такива неща, което ще доведе до остър конфликт със западните "победители".
Новата Студена война ще бъде край за онази част от руския елит, която гледа на своята страна като на колония за експлоатация и на плантация с роби. Сега този постсъветски елит ще трябва да се пренесе или окончателно на Запад или да свърже съдбата си с Русия. И да застане сред разорените градове, за да разбере, че енергосистемата е разрушена, че населението измира и че за да оцелеят, трябва да се борят за нова Русия като велика държава.
     Появата на образа на новия-стар враг ще позволи на разнебитения руски народ да се сплоти отново. Ако  върхушката се справи с огромната задача да съживи Русия и да я превърне в динамично развиваща се промишлена държава и епицентър на съвременната революция от нов тип, след това ще последва и възраждане на Империята под нова форма. От тази гледна точка, новата Студена война за Русия ще бъде направо благодатна.
     Какви всъщност са опасностите за Русия от страна на Запада?
     Перспективата от ядрена война отпада. Западните държави все пак не са самоубийци. Няма къде да се скрият, ако започне война и двете страни изстрелят по 10 000 ядрени бойни глави. САЩ и Западът видимо не могат да постигнат нищо значително срещу Русия, щом не могат да се справят с Ирак, КНДР или даже със Сомалия.
     Има опасност, че Русия няма да бъде в реална готовност да пусне в ход своето ядрено оръжие след пръв удар срещу нея и така да се обезсмисли значениео на ядрения й потенциал като възспиращ фактор за евентуална бъдеща световна война. Такъв вариант беше допустим до неотдавна, но не и сега, при централизираното възстановяване на военнопромишления комплекс на Русия. Възниква и въпросът, какви сили трябва да имат САЩ и НАТО за окупирането й, щом не могат да направят това даже в Афганистан. Както и откъде ще вземат пари за всичко това.
    Дали Русия ще бъде разорена от новата оръжейна надпревара? Възможно е, ако повторят късносъветската глупост да отговарят на всяка ядрена глава на САЩ със своя, на всеки самолет - със свой, на всяка подводница - със своя, вместо да водят надпреварата асиметрично. Русия може да има по-малък потенциал от НАТО, но той да е достатъчен да възпира напълно неговата евентуална агресия. Още повече, че въпреки гибелта на СССР, разпадането на Варшавския договор, огромния военен бюджет на САЩ и разширението на НАТО, Западът, като цяло, е много по-слаб, отколкото през 1981 г. САЩ навлизат в дълга системна криза, структурно преустройство и затваряне от външния свят. Изгражда се напълно нова световна икономика, която няма нищо общо с постиндустриализма на САЩ и Европа, и в която Русия с Китай ще държат основните козове при разумно тяхно използване. На ЕС предстои много тежък период заради неговата неефективна и супербюрократизирана структура и поемането на тежести, които не може да носи. От Изток идва нов свят начело с Китай и Индия. Парадоксалното е, че в тези условия на Русия ще бъде по-лесно да строи своя вариант за бъдещето, отколкото да се приспособява към западния.
     На този фон новата Студена война ще се разгаря не толкова във военната и икономическа област, колкото в психологическото и културно противостоене и в съревнование за изграждане на по-привлекателен начин за живот и демокрация. И нещата ще се върнат отново към ситуацията отпреди 20-30 години - на предлагане на алтернативи за живот и мотивация. Тук Русия има огромни шансове; още повече, че на Запад отдавна върви разрушаването на социалната държава и концентриране на капитала в ръцете на суперолигархията.
От няколко години е ясно, че съвременните технологии за производство и оценяването на труда на практика правят 80 на сто от жителите на Земята излишни.
      Русия има шанс да направи онова, което никой не прави в света. Пътят на Китай, т.е. масовото производство на потребителски стоки в мащаб 1 милиард вече е затворен. Каква може да бъде алтернативата за Русия? Над нея започва да духа вятъра на така наречената Пета империя и изграждането на нова съюзна държава с Беларус, Казахстан и евентуално Украйна. Тази нова съюзна държава е кошмарен вариант за Запада.
10 февруари беше повратна точка за нова Русия. Тя отново заяви, че е глобална сила и че ще се държи като такава, с което Западът не иска да се съгласи.
     Енергията е първостепенен фактор. Русия е основен износител на енергоресурси и челен световен енергопроизводител. Руснаците са заинтересовани от поддържането на високи цени и в това отношение интересите им съвпадат с тези на Иран, Саудитска Арабия и Венецуела.
     Русия има в Близкия изток и Централна Азия стратегически интереси и играе познатия от близкото минало гамбит. Засега не е ясно дали е оптимален, но със сигурност няма да е губещ.
    За да бъде успешна, Русия се нуждае от нов елит, по-точно от смяна на сегашния. Не става дума за опростяване на нещата, но все пак "агентите" на западното влияние в Русия поддържат двустранния канал. Това не е от днес. Така например починалият неотдавна Александър Яковлев, идеологическият ментор на Горбачов, дълги години беше посланик на СССР в Канада, но малко хора знаят, че много по-рано той получи нареждане от главния идеолог на КПСС - Михаил Суслов, да напише статията за свалянето на Хрушчов. И защо след години именно Яковлев стана причина за скандала между Андропов и Суслов? Яковлев беше верен сусловед, но едновременно и архитект на перестройката. Но кой тогава беше Суслов? И кой всъщност беше бившият шеф на КГБ и следващ генерален секретар Андропов? За едни беше държавник и патриот, за други лидер на съветския ционизъм. И кой даде прословутата карта на потенциалните ядрени удари на СССР срещу Англия, която Горбачов през 1984 г., (още не беше генерален секретар) показа в Лондон на Маргарет Тачър. Такава суперсекретна карта той би могъл да получи по онова време, т.е. по времето на генералния секретар Черненко, само от тогавашния министър на отбраната Устинов. И защо изведнъж му прекъснаха командировката, за да го върнат заради смъртта на ... Устинов.
     За да се стигне до други въпроси - откъде се взе самият Горбачов и неговата внезапна кариера, да не говорим за Елцин и даже за Путин. И защо Лукашенко няма доверие на последния и го числи "прозападник", а пък Западът затваря към Путин всички канали, които е поддържал даже по времето на Брежнев и Косигин. Но с Путин не желае да ги поддържа.
     Това е проблемът. Русия няма национален елит и трябва да си го отгледа.
     След речта в Мюнхен Путин вече има само един избор - да направи всичко възможно да възроди силна Русия, заради което ще трябва да смени и сегашния "елит". Западът със сигурност няма да му гарантира, както на Горбачов, лична сигурност. Заради това онези, които залагаха на Западния проект, ще бъдат елиминирани. Процесът вече е започнал.
     Изборът на Русия се улеснява и от кризата, в която затъват САЩ, а в близко време и Западна Европа. Всъщност по-удобен момент няма да има. Процесът ще бъде тежък, но той е неизбежен.
Оттук нататък нещата са ясни. Русия се изправя и Западът трябва да се моли този процес да завърши колкото се може по-бързо, защото по-скорошното постигане на стабилна и силна Русия е гаранция за по-доброто бъдеще на самия Запад.
     И така, добре дошли в новата Студена война. Този процес ще продължи няколко десетилетия, най-добре е да свикваме с него отсега.
    (Използвани са откъси от геополитическите анализи на Красимир Иванджийски)