Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2017 18:57 - Първите години на Камерен ансамбъл "Софийски Солисти". Някои неща от "кухнята" на оркестъра
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 1249 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.10.2017 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

При среща с колеги, които в момента свирят в „Софийски Солисти” разбрах, че не знаят за миналото на състава и се интересуват да научат нещо. Направихме среща на която заедно с колегата ми „Търи” им разказахме някои неща. Бяха останали след репетиция всичките и проявиха голям интерес. Срещата продължи доста дълго и накрая ни дадоха идея всчико което сме говорили да го запишем и остане за архива на оркестъра. Приех предложението им и реших да опиша началните години на състава, както сме ги преживяли – с радост, успехи и разочорования.

Първите години след основаването ни бяха най-ентусиазирани, възторжени и работихме с най-голямо желание. Правехме репетициите в извън-работно време. В същото време бяхме на работа в Софийската опера. Свирихме с четирима диригенти – Михаил Ангелов, Васил Казанджиев, Константин Илиев и Добрин Петков. Всичките те, със своя голям опит допринесоха много за израстването и утвържаването на състава. Давахме им пълна свобода по собствен вкус да направят програмите си и започвахме да репетираме. По това време К. Илиев и Д. Петков бяха с много голям опит и авторитет завоюван с многото успешни концерти със симфоничните ни оркестри. Ние ги почитахме, уважавахме ги и благоговеехме пред тях. Чуствахме се привилигировани да работим с такива известни и утвърдени личности. Това ни задължаваше и мотивираше. Имаше ентусиазъм и младежки жар. Имаше случаи, когато преди концерт провеждахме генералните репетиции в зала „България” от 6 до 9 сутринта. Разбира се по-късно залата беше заета от други дейности. Уговяряхме се с пазача на залата да ни отвори в 5:30. В този ранен сутрешен час не си спомням да е имало закъснение! В сняг, в студ всички бяхме на линия. На репетициите репетирахме с много желание и упоритист, което диригентите ни забелязаха и бяха много доволни и впечатлени. Беше им удоволствие да работят с такъв колектив, поне ние инструменталистите така го усещахме, а и те при случаи са го заявявали. Когато се появеше афиш за концерт с тяхното име билетите за зала „България” се продаваха бързо. На концерт присъстваха освен музиканти и много известни артисти –  Андрей Чапразов, Виктор Георгиев, Таня Масалитинова, Славка Славова, Спас Джонев, Маргарита Дупаринова, композиторите – Л. Пипков, Ф. Кутев. Почти на всички концерти присъстваха Лиляна Барева, Вася Радева, Петър и Лидия Ступел, Атанас и Лина Бояджиеви и Павел Герджиков. Радой Ралин идваше в паузата и със своя спецфичен тембър казваше – „хората идват на вашите концерти, за да забравят действителността и да заживеят в рая”. Това „артистично” присъствие се дължеше както на нашето изпълнение, така и на нагласата на онова поколение артисти. Д. Петков и К. Илиев имаха много различен начин на работа. Добрин репетираше и обръщаше внимание и на най-малките детайли. Работеше много търпеливо без да изнервя обстановката, когато някои от нещата не ставаха веднага. Правеше му удоволствие той да е изработил всичко. Пиесите ни бяха подготвени два дни преди концерта, знаехме и бяхме уверени че всичко ще се получи, преди концерт имаше едно приятно усещане за спокойствие. Това спокойствие се отразяваше и на концертите. Константин пък искаше когато го извикаме за репетиция да сме си научили  интонационно и технически пиесата. Неговия стил на работа беше с по-малко репетиции. С него свирихме трудните и специфични моменти, имало е случаи на репетиция с диригент да не изсвирим творбата цялостно – от начало до край. Имаше ни доверие, че относително лесните пасажи сме ги научли сами.  Той започваше майсторски изграждането и изглаждането на специфични и трудни музикални неща – фрази, изграждания, кулминации и отклонения в темпата. Работеше с удоволствие, от репетиция на репетиция оркестъра започваше да звучи все по-добре, и по-добре, като умееше да направи така, че кулминацията, най-хубавото ни свирене се получваше по време на концерт. По време на концерт поддържаше изключителен контакт със всеки от нас. Като поискаше нещо и го направим с лека усмивка или жест покаваше, че е доволен. Това ни импулсираше много и свирихме с удоволствие и много освободено.

Най-паметните концерти от първите години

19.03.1962 – М. Ангелов, първи концерт на „Софийски Камерен Оркестър” ( това беше първото име на състава ). Изличшно е да се описва защо този концерт е „паметен”. Първия концерт, както и първата любов винаги се помни. Изненадващо Софийската публика прояви неистов интерес към този наш първи концерт. Софийската публика беше любопитна да чуе нещо ново, нов Софийски ансамбъл. Имаше глад за камерна музика. Разбира се голям принос за интереса към концерта имаше и диригента Мишо Ангелов, който си имаше многобройни и верни почитатели, а пък и горещи почитателки. Билетите се разпродадоха като топъл хляб седмици преди датата на концерта. Това страхотно ни мотивира – свирихме с удоволствие и се получи незабравим концерт. След тази дата можеше с увереност да се каже, че София вече имаше своя първи Камерен ансамъл, който беше на едно добро ниво. Успехите предстояха!

02.06.1962 – В. Казанджиев : Барток Дивертименто Може би се чудите защо поставям този концерт в списъка. Всеки който е концертирал знае, че противно на общоприетото мнение втория концерт е далеч по-труден от първия. Публиката е така устроена, че ако чуе пак същото ниво на концертиране ще е леко недоволна – това вече го знае, това вече го е виждала. На публиката и се иска да чуе нещо още по-добро. Ха-ха, шегувахме се, че сами сме си виновни, сами си бяхме вдигнали летвата много високо с първия концерт и сега трябваше още по-упорита работа. Новия диригент Казанджиев също искаше всичко да е перфектно и изпипано докрай. И това се случи – концерта мина на високо ниво, публиката ръкопляскаше, бисовете следваха един след друг, дълго време след това получавахме поздравления от колеги-музиканти за прекрасното изпълненото Дивертименто. Диригентът прояви много задълбочено познаване на Барток.

15.10.1962 – М. Ангелов : Моцарт – три немски танца, Дилижанса със звънчетата. Преди този концерт оркестрантите леко се притеснявахме. Вече имахме известен опит, свирехме със самочувствие, но ни беше притеснено как ще се приемат Немските мотиви в София. Бяхме дали свобода на Мишо Ангелов да избира пиесите и композиторите, той с усмивка ни уввери че знае какво прави само трябва да изпълним творбата както си можем, без да мислим как публиката ще я възприеме. Свирихме освободено с ведро чувство, мотиворани от нашия първи диригент (първата ни любов), а доволните лица на публиката и ръкоплясканията на финала доказаха че и този път сме успели да дадем приятни емоции на нашите почитатели. Всъщност какво сме направили разбрахме постепенно години по-късно. Дълго, дълго време след този концерт, ни срещаха обикновени слушатели и ни питаха – кога отново ще изсвирим пиесата със звънчетата. Очудващо за нас оркестрантите от ансамбъла това се превърна може би в най-дълго помнения концерт от този период. Според нас имахме доста по-силни концерти, но обикновената публика запомни „Звънчетата от 62-ра год.”

11.03.1963 – К. Илиев : Онегер Симфония” No2  оказа изключително въздействие върху публиката. Много дълги аплаузи. След няколко дни ни срещна диригента Алипи Найденов и ни каза : „Това ви е върхът! Тази симфиния може да я изсвирите по-чисто и по-точно, но такова въздействие едва ли ше постигнете”.

12.05.1963 – М. Ангелов : Откриване на първия международен фестивал за камерна музика в Пловдив. Прекрасна атмосфера в двора на Етнографския музей, Топла и сърдечна музикална пловдивска публика. Постави се началото на нови международни камерни изяви за в бъдеще. След концерта дойде колегата ни Кенов – челист и каза: „Ма..” свирихте много „неприятно” чисто, заболяха ме тъпънчетата от много обертонове. В типично пловдивски стил тази оценка я прихме като много висока. Дълго време я споменавахме и го споменавахме с добро.

03.02.1965 – диригент Андре Жирар, Рамо – „Кокошката”  Оркестърът засвири с нова френска звучност и финес, с какато до сега не се бе домогвал. Стравински – „Аполон Мусагет” бе първо изпълнение в България и остави отлично впечатление в публиката.

Април 1965 - Концерт с В.Казанджиев : Перголези, Стабат Матер с участието на хор „Бодра смяна” . Вече многократно бяхме доказали, че свирим на едно много високо ниво, но преди концерта имахме известно притеснение дали ще успеем да се сработим с външни изпълнители, в случая с хор „Бодра смяна”. Това си беше предизвикателство, до момента нямахме никакъв опит с подобни мащабни участия. Точно това предизвикателство ни мотивира, да покажем най-доброто от себе си, да опитаме да сме перфектни в синхрона с „бодросменките”. Хорът беше перфектно подготвен, пеенето с нас им доставяше удоволствие. Стана един концерт на изключително добро музикално ниво.

7.05.1965 – концерт с Д. Петков. Много прецизно и виртуозно „Дивертименто” от Моцарт. Голям драматизъм и изграждания във „Фуга” опус 133 от Бетовен. Получи се изключително изпълнение на Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов.

В началото на 1964 извикаха Михаил Ангелов в мин. на културата. Зам. Министъра му каза, че понеже е бил на държавна специализация „Оперно-Симфонично дирижиране” в продължение на шест години е задължен да дирижира в Операта. На Мишо Ангелов му беше мъчно. На нас оркестрантите ни също ни беше тъжно. Музикалните ни пътища с прекрасния наш приятел и диригент трябваше да се разделят. И до края бяхме в много топли, приятелски отношения с него. Продължихме да работим с диригентите – В. Казанджиев, Д. Петков и К. Илиев.

В 1967 проф.Големинов ни посъветва че за да има оркестъра единен облик и почерк е добре да свирим с един диригент. Вече имахме награди от Париж и Байройт с В. Казанджиев и решихме да продължаваме само с него. Времето показа, че съветът на проф. Големинов е бил правилен, защото с В. Казанджиев постигнахме много успехи и известност в чужбина.

Веселин Георгиев, цигулар в "Софийски Солисти"




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 29804
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031