Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2013 12:43 - АЛАНИ И СКИТИ
Автор: havel Категория: История   
Прочетен: 5512 Коментари: 1 Гласове:
2



Народност на Алани

 

Аланите се смятат за наследници на ючежи – тохари, усуни – аси и местно късно сакско племе. Някои ги наричат аорси, други – ирони.Те са от иранска народност и подразделение на сарматите.Те се появяват на историческата арена през I век преди Христа.Най-много данни за тях дават културите: Пазарък и Салтомаятската култура,а по-малко споменатите са акрамийска, келто-маринска, тазобягска и амирабадската култура.Има и такива автори, които ги причисляват към карагаевоболгарите или т.н. черните българи, но това не е напълно потвърдено.

Само тохарските култури дават достатъчни сведения за тях, за тяхното мирознание и богове.Някои ги отъждествяват със скитите, но те са друго сарматско племе.Аланите като другите индо-европейски народи спадат към групата “ариани”.Аланите са били подстригващи се късо бели хора с руси, рижави или светлокафяви коси и сини очи.Вследствие на близките контакти с българи, някои ги приемат за една нация.

 

Територия и държава

 

Аланите обитавали териториите североизточно от Черно море, около Азовско море и чак до границата с Китай на изток и непосредствена близост до Балхара, Тохаристан, Украйна и Кавказ.Някога страната им се казвала “Янхай” или Аланляо – на китайски, Аланос – на гръцки и Алания – на български.Тази аланска държавност от сармати, аорси, нарти, пасагети, вали, савромати, роксалани устоява до 1230 година, когато е била покорена от татаро-монголите.Още Страбон, Херодот и китайски източници пишат за страната Алания.

 

Език и култура

 

image

 

 

Езикът на аланите също е бил източно-ирански език. Бита и културата им също е била подобна на българската, както и обичаи, обреди, празненства, шевици и народни инструменти. Ето защо нормални са били и браковете по между им. Различията са били в тяхното мирознание. В техните представи светът се делял на горен с небесен бог – Нупи–торум отъждествен с Танръ. Негов свещен цвят е бил белият цвят, а свещено дърво – бялата топола.

Среден – земята, където е била богинята майка Анги-пугос едновременно майка и жена на Торум. Тя е била покровителка на огъня и домашното огнище – червен цвят и долен свят на мъртвите с богиня Кали-Торум.Най- почитаният е бил небесният конник яздещ бял кон – пазител. Това изображение наподобява нещо като нашият “Мадарски конник”.

Бог на аланите е Вакх Танръ, който е покровител на войните и се отъждествява с Св.Георги. Както и Суауш – богът гръмотворец, наричан още Елия, отъждествен с Св. Пророк Илия. Тохарските текстове съобщават и за бог Jiainakte – бог Клай (Елия).

Аланите не докосвали убит от мълния, посипвали го с пръст и така го погребвали. Другите си погребения са извършвали в скални ниши или специално направени кургани в зависимост от знатността на рода. Когато говорим за ролята на техния език върху старо-българският език трябва да отбележим мисията на светите Кирил и Методий в страната на аланите. Нашият език е от аланският езиков масив. Двете народности българи и алани си приличат по селищното устройство и наличие на бело-каменни градове. Само, че някъде е отбелязано :”Българите са имали много градове, а аланите само пет.”Захари Ритор.Означава, че аланите са били по-чергарско племе докато българите са водили повече уседнал начин на живот и от където са преминали са изградили градове. Това е видно и от многото български държави по пътя на преселението на българите!

 

image

 

аланско дамско облекло                                      аланско мъжко облекло

 

 

 

Стопанска дейност

 

Аланите са били конен народ и предимно са известни с отглеждането на небесни коне, които са били много бързоходни. Те използвали конете за месо и кобилите за мляко.От което правели прочутият “кумис”.Отглеждали са и много овце, кози, прасета и едър рогат добитък.Жените им основно са се занимавали е отглеждане и възпитание на децата, домашни дейности, като мъжете осигурявали препитанието на дома било с лов, земеделие, било с други стопански дейности, в това число и вземане на пленници и тяхното продаване.

 

Военно дело

 

Аланите били храбри, незаменими бойци. Бойната слава на техните богатири и багаини са били легенда дори за цялата Византийска империя.По онова време войните са се водели предимно с коне и те са били ненадминати в използването и язденето на коня, тъй като момчетата са се обучавали от ранна седемгодишна възраст на яздене, а мъжете само когато спели не са били на коня. Конете им били добре отгледани и охранени и напълно обезопасени с шлемове, както и самия конник.Люботното е, че те не са ползвали седла, а директно върху някое платнище са яздели конете си. Въоръжението има били колчани, лъкове, дълго копие и меч, както и специален самурайски меч, който е бил по-къс – и висял на врата на конника.През III век от новата ера те са били атакувани от хуните и предприели тактиката вместо да бъдат унищожени да се смесят с тях и по този начин да опазят своите лидери и своята култура.По този начин и двете страни са забогатели и дори нападнали Константинопол и го разграбили. Една голяма част от тях през IV век от н.е. от страх от татари и монголи поели съдбата на българите да се преселват по време на Великото преселение на народите. В това преселение са били заедно със скитите.

 

 

 

 

Скити

 

Скитите са друг сарматски род спадащ към аланите. Те са също номадско племе обитавало някога Средна Азия.По време на Великото преселение на народите една част се установяват в Североизточна България – Добруджа, а друга част продължават към Европа.

Скитският народ се състоял от групи (касти):

1.Ахвати – висша класа, религиозни, духовни скити.

2.Паралата – кралски скити – военни

3.Селяни – животновъди, земеделци.

Ахватите (духовните люде) носели бели чалми, чиито краища са висели. Гърците ги наричали “Pilofora” – свещени чалми, защото са били много морални. Такива са намерени и в техните гробове.Такива чалми са открити също в Иран и Индия. Тези ахвати са имали по рождение бели коси.

Военните върху мечовете си са имали инкрустирани червено-златисти крила и ги наричали “крила на гръмотевицата”. От третата класа са били с жълт цвят – олицетворение на пшеницата, земеделие и богатство.

Дори и в техните погребения тези цветове :

1.Ирш – бяла

2.Сърх – червен

3.Съжгарин – жълто-златисто

са били разделени.

Техният език е бил също източно-ирански дигерски диалект и имали гръцки писмена с аланско съдържание.

Ето някои скитски и алански думи:

хьама – кама ейр - мъжага, човек

мад- мама уд – дух

даес – десет фьiд – баща

тел – тел, кабел мигь – мъгла

бон –ден и др.

Византийският емисар Ириск, който се среща с хунския вожд Атилла неколкократно нарича неговите сподвижници – “скити”. Това кара някои учени да мислят, че някои от племената му са били скити. Те са били конни племена владеещи голяма част от степните райони на Евразия. Управлявани били от близко-родствена аристокрация. Тази аристокрация бивала погребвана в специални “кургани”(гробници). Сред останките от погребенията в Пазарък са открити много запазени скитски мумии, като най-известната от тях е “Ледената девойка “ от V век пр.н.е.

Скитските жени-войни в онова време са станали основа на древно-гръцкия мит за “амазонките”. От археологията знаем, че определени девойки – неомъжени жени са били част от войнското съсловие.

Херодот ги описва:”Със подплатени панталони затъкнати в ботушите и с отворени туники”.

“Великата Скития” се намирала на 20 дни път с кон от Дунава, а малката “Скития” се намирала в Добруджа.Скитски владетели са били:

- Ариапид – женен за Терес – дъщеря на одриски владетел (510г-448г)

- Ския

- Октамаид

В техните кургани са открити майсторски изработени предмети от ценни метали и коприна така също и останки от жертвоприношения на коне и хора. Скитите се споменават с голямо уважение като храбри бойци дори и в ирландските легенди. Те са били изкусни майстори на боя и държели на своя престиж независимо от мястото и обстоятелствата.

 

Преселение на аланите

 

Една част от аланите били привлечени, поради военните си умения от Римската империя през V век.Тогава Аспар(конник на алански език)- син на Арбадур като главен пълководец от страна на римляните, разбил вандалите в Африка.През 457 г. след смъртта на крал Маринан, Аспар лансирал във властта свой човек – Лъв I.

Друга част от чергарското племе алани, от 400 г преди Христа до 1000 г. след Христа, са поели пътя на преселение. Преселението ставало доста бавно и трудно, защото те са се придвижвали със стадата си с двуколки с телешки впряг, покрити с кожа. Независимо от трудностите една част от тях след падането на Римската империя, последвали римските легиони, преминали река Рейн, разграбили Германия и се насочили към Галия. Те са научили отлично тактиката на римските легиони – при атака изведнъж отстъпвали като уж уплашени и отново атакували и пресичали пътя на тези, които ги гонят и така ги побеждавали.

По този начин те спрели набезите на Атилла.Около 1/3 от тях, когато воювали на страната на дука на Нормандия Уилямс, преминали Ламанша и победили английския крал Харолд.След победата техния предводител Феркант е станал зет на Уилямс.Преселили се в шатата(бел. на ред – мн. число от „шато”) на победените и са са оженили за местни жени и започнали да водят удеднал живот.

Другите 2/3 са нападнали Иберия и по-късно са воювали с вандалите в Северна Африка.Така аланите са стъпили на три континента.Но независимо от всичко са били асимилирани от местните, както се случва в България в периода IV-X век. Само част от тях, които са останали в Кавказ на територията на Осетия, Абхазия, Чувашка република и др., са се съхранили като народност до наши дни. И днес в тяхна чест осетинците като техни последователи носят знаме, което е съставено от три цвята – бял, червен и жълт, в памет на първите алани. Говорят на уйгурски и ирански диалект, като в езика имат малко съхранени думи от майчиния език на аланите.

Винаги се отнасят с обич и уважение към българския народ.Израз на тяхното уважение и познаване на историята е тяхната не малка помощ по време на Руско-турската освободителна война, когато 2000 осетинци опълченци са воювали рамо до рамо на страната на българите.

 

 

 

 

 

 

Аланите и скитите в Дунавска България

 

Аланите, които са дошли с хан Аспарух са били многочислени. Според непотвърдени , от различни хроники, източници и преди тяхното идване е имало малобройни заселници –алани в североизточна България.Така, че почти половината от ордата на Аспарух са били алани и са живеели в мир и разбирателство. Тези години на съвместен градеж и съвместни завоевания са били много плодотворни.

Новообразуваната през 681г. Българска държава е цъфтяла и с данъците на стара Византия укрепнала значително.Страната с мощта и блясъка на дворците си както и с сърмените одежди на боляри и управляващи е била трън в очите на цяла Византия.Това е било така до управлението на Борис –Михаил.Въвеждането на новия славяно-български език донякъде и в по-голяма степен въвеждането на християнската религия насилствено, нарушило единството на страната.Веднага след 865 г , когато с декрет е било наложено християнството през 866 г. е имало сериозен бунт срещу кръста.Причините са били следните:

1.Унищожавала се хилядолетна култура и традиции на езическата общност на българи и алани.

2.Довчерашната висша каста на духовници и учители категорично е била против без бой да се приема вражеската вяра на византийците.

3. Духовните водачи до вчера са проповядвали “убийте християните” сега е трябвало да станат християнски проповедници.

 

Цар Борис- Махаил проявил изключителна твърдост и тогава унищожил с клане 52 болярски рода.Убитите са били предимно от знатните родове на скитите и аланите твърдо свързани с зороастризма. Според сведенията около 100 000 души са били погубени. Само една част, която навела глави, останали живи. От тогава са останали тези житейски мъдрости: “Наведена глава сабя не я сече”, “Срещу ръжен не се рита”, “Като не щеш мира, на ти секира” и т.н. По-късно през византийското и османското робство, както и в “клаха народа както турчин не е клал”, напълно това верую се утвърдило, а социализма окончателно изтрило собственото его, за да се превърнем днес в една индеферентна маса с робска психика.

Проклятието на насилствено изкланите родове застигнало държавата , като още през царуването на Симеон през 896 г. страната се разделя на езически север – на север от река Дунав и християнски юг – на юг от река Дунав.

Хан Арпад предводител на маджарските племена е преминал през Карпатите и нападнал “Зад дунавска България” и я е завзел, тъй като вместо да помогне на своите братя на север цар Симеон е водил безмислена война с Византия.

През 1017 г. Византия завзема цяла България!

Може би и днес изплащаме нечии грехове !

От онова смутно време е останало “Ние направихме много добрини на християните, но те ги забравиха…но бог вижда!”

За да сме обективни при написване на историята ние не трябва да покажем само лицеприятните неща.Историята не е ода за възхвала а е за това, за да се видят грешките и да се поучим от тях!


източник: Книгата "Родени от Бога" - Др. Х. Велиев - Издателство "Славена" - Варна - 2012



Тагове:   алани,   скити,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Може ли да ми кажете откъде са взети ...
15.08.2018 13:34
Може ли да ми кажете откъде са взети снимките на "аланско облекло" във вашата статия ?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: havel
Категория: История
Прочетен: 569193
Постинги: 215
Коментари: 409
Гласове: 2415
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031